Как да гледаме на атаките срещу търговски кораби в Черно море, какви са рисковете за сигурността на България и готовността на страната да защити своите териториални води. Трябва ли България да търси възможности за мирно решение, вместо да бъде въвличана по-дълбоко във военния конфликт между Русия и Украйна. Ето какво сподели пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Ангел Славчев от „Възраждане“.
- Г-н Славчев, Атаките срещу търговски кораби в близост до българските териториални води пораждат сериозни опасения. Смятате ли, че предстои ескалация на конфликта?
- Не смятаме, че непременно предстои такова развитие. Но предупреждавахме българското общество и политиците, че още след падането на първия дрон в Кардам ситуацията може да ескалира. България имаше възможност да предприеме инициативи, които да сближат двете воюващи държави – Русия и Украйна – и поне Черно море да се превърне в зона на мир.
- Не мислите ли, че конфликтът вече е стигнал твърде далеч и подобна инициатива трудно би била приета?
- Възможно е да не бъде приета лесно, но управляващите имаха задължение да я започнат. Ние, обикновените граждани, ще понесем последствията от военните действия в Черно море. Рисковете за търговското корабоплаване могат да доведат до намаляване на доставките и до допълнителен инфлационен натиск.
- Българските власти поканиха руския посланик за разговор. Как оценявате този подход?
- Не знаем дали дроновете, ударили корабите, са руски, украински или принадлежат на трета страна. Въпреки това веднага се насочваме към едната страна на конфликта. Така рискуваме отново да заемем страна, без да разполагаме с достатъчно информация. България трябва да изясни фактите, преди да прави заключения.
- Според военни експерти България не разполага с достатъчно средства за наблюдение и защита на Черноморието. Споделяте ли тази оценка?
- България няма достатъчно собствени отбранителни системи по Черноморието, нито необходимите възможности за наблюдение и противодействие на дронове. Тепърва се говори за закупуване на такива системи. Според нас управляващите трябваше да обсъдят активирането на член 4 от Северноатлантическия договор, за да се проведат консултации със съюзниците и да се прецени каква помощ може да бъде предоставена.
- Какъв е смисълът от членството ни в НАТО, ако България се чувства застрашена и не разполага с достатъчно средства за защита?
- Това е основателен въпрос, който всеки български гражданин трябва да си зададе. Членството в НАТО трябва да има реално измерение за сигурността ни. Същевременно трябва да се запитаме защо доставките на закупеното от САЩ военно оборудване се бавят толкова дълго. България трябва да има способности да защитава собствената си територия, въздушното си пространство и морските си граници.
- Възможно ли е да се проведе сериозно разследване на инцидентите с корабите и да се установи какво точно са превозвали?
- Правителството дължи отговори на българските граждани. В момента има много неизвестни и рискуваме да навлезем в спекулации. Видях симулация, която показва как един кораб може да реагира различно при удар в зависимост от товара си. Това обаче само по себе си не доказва какво са превозвали конкретните кораби. Необходимо е да има ясна и достоверна информация.
- Появиха се твърдения, че един от корабите може да е превозвал военна техника. Смятате ли, че това е правдоподобно?
- Не разполагаме с достатъчно данни, за да потвърдим подобна версия. Не знаем дали ударите са дело на Русия, Украйна или трета страна, нито дали става дума за провокация. Не бива да изключваме различни хипотези, но не трябва и да ги представяме като доказани факти. Институциите са длъжни да изяснят случая.
- Възможно ли е подобни инциденти да целят въвличането на НАТО в конфликта?
- Това е една от възможните хипотези, които трябва да бъдат разгледани, без да се приемат предварително за истина. Важно е да се установи кой стои зад атаките и какви са целите му. България не трябва да допуска да бъде въвлечена по-дълбоко във войната.
- Русия и Украйна взаимно нанасят удари по военноморските си сили. Какво означава това за България?
- Унищожаването на кораби в Черно море не е ново явление, но сега инцидентите достигат непосредствено до българското крайбрежие. Основният проблем е, че България не предприема достатъчно инициативи, за да защити своята територия и да създаде условия за мир. Щом има възможност за разговори с украинската страна, темата за сигурността в Черно море трябва да бъде поставена ясно.
- Поставихте под съмнение и бързото приключване на спасителната операция след потъването на единия кораб. Какво поражда тези съмнения?
- Според публичната информация операцията е приключила за по-малко от 24 часа, което поражда въпроси. Възможно е службите да разполагат с информация, до която обществото няма достъп. Не знаем дали има обстоятелства, които обясняват решението, затова е необходимо институциите да дадат отговори.
- Каква трябва да бъде позицията на България в тази ситуация?
- България трябва да защитава националния си интерес, да не заема страна без достатъчно информация и да търси начини Черно море да се превърне в зона на мир. Държавата трябва да осигури сигурността на гражданите си и да не допуска страната ни да бъде въвличана допълнително във военния конфликт.
- От едната страна Румен Радев е подложен на остра критика от атлантическите среди, а от другата – от „Възраждане“. Какво бихте направили вие, ако бяхте в управлението, при сегашната ситуация?
- Категорично бихме спрели износа на оръжие за Украйна, включително през трети държави. България трябва да прекрати участието си в този процес и да не допринася за продължаването на конфликта.
- Смятате ли, че България продължава да изнася оръжие за Украйна, въпреки предишните уверения, че това е прекратено?
- В миналото имаше подобни спорове. Спомняте си, че Корнелия Нинова категорично отричаше определени твърдения, но впоследствие стана ясно, че България изнася оръжие, включително чрез частни компании и посредници. Държавата може да наложи ембарго и да заяви ясно, че няма да изнася оръжие за Украйна. Според нас не можем да прекратим войната, като продължаваме да я снабдяваме с оръжие.
- Каква е вашата оценка за действителното положение на фронта в Украйна?
- Нямам преки кореспонденти, с които да общувам в Украйна, но според информацията, която следя, има сериозна деморализация сред населението. В интернет се разпространяват видеоматериали, за които се твърди, че показват принудително мобилизиране на млади хора и жени. Според мен Украйна изпитва все по-големи затруднения с попълването на армията си и губи позиции. В същото време европейската публична комуникация често представя ситуацията по различен начин. За да се ориентираме, трябва да следим различни източници, включително руските и украинските информационни канали, и да подхождаме критично към тях.
- Какво чувате за настроенията в самата Русия и за готовността на руското общество войната да продължи?
- От българи, с които общувам и които живеят в Русия, получавам впечатления, че част от руското общество също иска войната да приключи. Според тях има хора, които настояват Владимир Путин да действа по-твърдо. Това са впечатленията, до които достигам чрез лични контакти, но не бих ги представил като представително проучване на обществените нагласи в Русия.
- Предстои зима, която може да се окаже тежка както заради войната, така и заради енергийната несигурност. Очаквате ли сериозни последици?
- Според мен има всички признаци за тежка зима. Ситуацията в Черно море е несигурна, а и в Близкия изток няма достатъчно основания да се очаква бързо успокояване. Трябва да припомним и проблемите с газопроводите към Европа, както и прекратяването на доставките на руски природен газ по предишните договорни схеми. Всичко това създава допълнителен натиск върху енергийните пазари.
- Как оценявате мерките на българското правителство за ограничаване на цените на горивата?
- Правителството премахна акциза върху пропан-бутана с цел да ограничи поскъпването. Когато обаче сравнявам цените преди и след тази мярка, не виждам ефектът да е достатъчен. Според направената от мен сметка разликата в цените постепенно се стопява. Това показва, че подобни мерки сами по себе си не решават проблема, особено когато има по-широка несигурност на енергийните пазари.
- Освен енергийната сигурност, какви други рискове очаквате за България през следващите месеци?
- Очаквам сериозни социални проблеми заради повишаването на цените. Възможно е след Нова година да има протести, подобни на тези през зимата на 2013 г. Хората усещат все по-силно поскъпването на храните и ежедневните разходи. Когато едно семейство плаща сметките си и купува само най-необходимото, бюджетът му бързо се изчерпва.
Като пример мога да посоча мои приятели във Франция, които по техни думи отделят около 600 евро месечно за храна на семейство от трима души. В България подобен бюджет трудно би бил достатъчен за четиричленно семейство дори за седмица, ако се вземат предвид цените, които плащаме. Това е сериозен проблем за хората, които не разполагат с високи доходи.
- Свързвате ли тези икономически трудности и с приемането на еврото?
- Според нас България не беше подготвена за приемането на еврото и този процес не трябваше да се осъществява по този начин. „Възраждане“ беше сред политическите сили, които категорично се противопоставяха на въвеждането му и настояваха за референдум. Други партии, които бяха представени в парламента, според мен не заеха достатъчно ясна позиция. Сега гражданите трябва да оценят последствията от взетите решения.
- Предстоят президентски избори. Смятате ли, че те могат да променят политическата ситуация в България?
- Според мен тези избори дават възможност да се промени досегашният политически модел. Не съм съгласен с прогнозите, че изходът от надпреварата вече е предрешен и че определени кандидати със сигурност ще стигнат до балотаж. Много зависи от избирателите и от това дали ще гласуват по партийни предпочитания, или ще преценят внимателно кой кандидат действително представлява алтернатива.
- Кои според вас са основните политически алтернативи и каква роля очаквате да има „Възраждане“?
- Според мен реалният избор е между кандидатите, свързани с досегашния политически модел, и тези, които му се противопоставят. Аз смятам, че „Възраждане“ е алтернатива именно защото оспорва начина, по който страната се управлява през последните десетилетия. Не искаме конфликт нито с Русия, нито с Украйна. Нашата позиция е, че България трябва да търси мирно решение и да настоява Черно море да бъде зона на мир.
- Очаквате ли избирателите на ГЕРБ и ДПС да подкрепят кандидат, който не е част от досегашния политически модел?
- Не мога да предвидя как ще гласуват тези хора. Надявам се обаче гражданите да не се ръководят единствено от партийната си принадлежност, а да преценят кандидатите според собствените си убеждения и разума си. Според мен е важно да се направи сравнение между основните претенденти и да се избере този, който действително предлага различен политически курс.
Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.