Тафров: България фактически не е подписала декларацията за Украйна

България фактически не е подписала европейската декларация за Украйна, ако не приема принципните основания, заложени в нейния преамбюл. Това заяви дипломатът Стефан Тафров в предаването „Лице в лице“ по bTV.

Повод за разговора беше изявлението на премиера Радев, че страната е изразила резерви към преамбюла на документа. Според Тафров самата декларация не отразява подобни уточнения от българска страна.

Още новини от Украйна

„Фактически не сме подписали, според мен, защото когато не си съгласен с принципните основания, върху които е изграден един текст, не си го подписал“, коментира Тафров.

По думите му 26 държави от Европейския съюз са подкрепили декларацията без резерви, а общият брой на подписалите страни е 39. Тафров заяви, че България остава единствената държава в ЕС, която не подкрепя принципните основания, записани в преамбюла.

Спор за конституционността на решението

Дипломатът определи действията на премиера като противоконституционни. Той се позова на член 24 от Конституцията, според който външната политика на България трябва да се основава на принципите на международното право.

Тафров защити тезата, че придържането към международното право е ключово за намирането на решение на конфликта в Украйна. Според него отклоняването от тези принципи може да доведе до нов хаос, повече страдания и насърчаване на завоевателната политика.

Шкварек: Различното мнение не е автоматично изолация

Политическият анализатор Кристиан Шкварек застана на противоположна позиция. Той заяви, че несъгласието на България с част от европейски документ не трябва автоматично да се приема като изолация.

„На мен ми харесва да чувам от време на време от България някакви съображения, каквито и да било, без това да поражда паника“, каза Шкварек.

Той постави под въпрос ефективността на европейските декларации през последните пет години от войната в Украйна. Според него Европа не може да отстоява позициите си само чрез принципи и документи, ако не разполага с необходимата икономическа и военна сила.

Шкварек критикува европейската политика в областта на енергетиката и индустрията и заяви, че декарбонизацията е отслабила производствения капацитет на континента. Като пример той посочи производството на снаряди и разминаването между икономическия потенциал на Европа и реалните ѝ производствени възможности.

Тафров възрази, че Европа има необходимата икономическа сила, но спорът между двамата показа различията в оценката за ролята на европейските декларации, международното право и мястото на България в общата позиция на Европейския съюз за Украйна.