''Спомням си, че в този наш разговор бях много тъжна и много мрачна, не виждах никаква пролука, никаква светлинка в тунела. Обаче сега аз ще ви занимая с нещо много по-перспективно и по-светло. Ще ви занимая с литература, ще ви напомня за една много хубава книга. Аз тези дни си я спомних. Става дума за великия руски писател Михаил Булгаков и за неговата повест ''Кучешко сърце''. В тази повест става дума за следното, ще го напомня на вашите зрители. Там има един професор Преображенски, който намира на улицата едно куче, в руския вариант то се казва Шарик, а в българския вариант не знам защо са го кръстили Буби. Аз ще работя с руския вариант, защото съм чела повеста на руски едно време''. Това заяви пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ журналистката Копринка Червенкова. Тя, посредством преразказ на ''Кучешко сърце'', направи препратка към българската реалност в последните 18 години.
''Самият професор е една такава много велика фигура, която се занимава с научни изследвания и която иска да постигне почти безсмъртието на човека. Във всеки случай работи за това да бъде той подмладен. Виждайки това куче - Шарик, на пътя, бездомно, помиярче, той го прибира и извършва с него един много хубав експеримент. Присажда му хипофизата на един убит човек, който се казваше Клим Чугункин, ако не се лъжа. Въпросният Клим Чугункин е някакъв боклук абсолютен, алкохолик, маргинал, убит някъде в скандал по московските улици. Той присажда тази хипофиза и за негова голяма почуда кучето Шарик, заради тази хипофиза, се превръща в човек след известно време. Постепенно той се намества в социума, сдружава се с боклуците, които живеят в дома, в който живее и професорът, оказва се, че носи всичко белези на Чугункин, на онзи маргинал, на онази отрепка, и започва да се държи по един безобразен начин, до такава степен, че накрая той написва донос срещу своя благодетел - този който го е произвел в човек, в края на краищата. Политически донос написва, за да може да се намести в неговия седемстаен апартамент. За това става дума. По едно случайност професорът се измъква от тази ситуация, защото има високопоставени пациенти, и когато вижда вече, че работата е нетърпима, и че той влиза в апартамента му и иска да го изгони от там, заедно със своя асистент го слагат отново на масата, махат човешката хипофиза и му връщат кучешката'', завърши преразказа си Червенкова.
Какво светло виждате в тази история?'', запита я водещата, а тя ѝ отговори: ''Е, как (б.р. през смях), много е светло''. Водещата Лили Маринкова поиска от гостенката си да каже кой е човекът с присадения орган, който визира в реалния днешен живот, но тя и заяви, че не може да каже кой е той. ''Но мога да напомня някои неща от нашата близка биография'', заяви Червенкова, а след това продължи със следното: ''Мога да напомня колективния професор Преображенски, който някъде 2002 г. мисля, че произведе тази 'Глобална България'', която ''Глобална България'' впоследствие се превърна, трансформира се в някакъв ''Типинг пойнт''. Целта и на първата, и на втората организация беше да произведат нашия Шариков. Кучето Шарик го кръщават Полиграф Полиграфович Шариков. Нашият Шариков беше произведен от тези умни тарикати. Умни, но тарикати. Лили Маринкова констатира: ''И се появи Борисов номер 1'', ''И се появи Шариков номер 1. Шариков, който първоначално беше в Министерството на вътрешните работи, някакъв секретар главен, а след това влетя в общината'', отговори ѝ Копринка Червенкова.
Целия диалог за българския Шариков можете да изгледате във видеото: