''Вижте, по принцип човешкият живот е кратък, а историята някак си си служи с по-дълги мащаби и трябва да мине време, за да се оценят нещата, за да може да се даде точна оценка на нещата. Това е първата причина, поради която мълчах толкова дълго''. Това заяви пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ журналистът и писател Калин Тодоров, син на комунистическия държавник Станко Тодоров. Калин Тодоров е автор на книги, разказващи за социализма и последвалия го преход към демокрация.
''Втората причина е, че когато времето минава и избледняват спомените за факти и събития, е много лесно те да бъдат преиначавани и манипулирани. По принцип аз не смятах да се занимавам с този период и не смятах да се занимавам с писане на книги, но историята толкова драстично започна да се променя от хора, които се възползваха от този тип исторически фалшификации, за да услужат на конкретния политически момент, че няколко мои приятели ми казаха: ''Ти не трябва повече да мълчиш, защото в края на краищата ти си почти пряк свидетел на тези събития и е крайно време да се чуе и тази гледна точка''. Гледната точка на децата на големите ръководители, въпреки че аз не се изживявам като дете на голям ръководител. Но гледната точка на хората, които някак си попаднахме в такава една мантра, че ние сме организирали едва ли не Прехода по начин, по който от ''Червена буржоазия'' да се превърнем ''Компрадорска буржоазия''. Което до голяма степен не е вярно'', продължи той.
''В края на краищата моите книги не са истина от последна инстанция, поне аз не ги схващам така. Просто ги схващам като една малко по-различна гледна точка. Аз първо мислех само една да напиша, а освен това не смятах да се занимавам с Прехода. Просто исках за социализма да разкажа истината - такава каквато аз съм я видял. Но самият факт, че толкова много хора се заинтересуваха от тези книги, говори, че тази гледна точка има доста почитатели. Защото аз по себе си знам - чета книги и писатели, които мислят като мен. Тези, които не мислят като мен, аз не ги чета. Аз обичам да откривам собствените си мисли в книгите и предполагам, че доста хора са открили своята истина в тези книги'', сподели още Калин Тодоров.
''Мантрата, която върви е, че България се управлява от децата на Политбюро. Това е едно устойчиво словосъчетание, което не е вярно. Във висшето управление на България за всичките тези 30 години, едва 4 души от тази кохорта по някакъв начин се включиха в управлението на държавата. Това е Сергей Станишев, това е Меглена Кунева, това е Борис Велчев и това е Евгени Танчев. Това са четиримата. Те са участвали в управлението на държавата. Всички други, ние останалите, имахме по-различна съдба'', поясни писателят.
''Лично аз смятам, след толкова години, че 10 ноември беше ''Дворцов преврат'', вътрешнопартиен преврат, който обаче беше направен с помощта на руските секретни служби, руското военно разузнаване и КГБ в България. И те просто се вписаха в един общ процес, навсякъде се случиха така нещата - и в Унгария, и в Полша, и в Чехословакия, така се случиха нещата, както се случиха и тук.
Лично аз смятам, а и след толкова години все повече се убеждавам, че е така, на практика те нещата не започват тук и не се правят само тук. Според мен нещата започват 1984, 1985 г. в Съветския съюз, преди всичко, и те започват още по времето на Андропов. Андропов е този, който слага началото на това, така че това, което се прави тук не е по-различно от това, което се прави в Русия и останалите. 1984 г., това е началото за мен, когато започват да се реализират идеи за бъдеща промяна на системата'', довери своята хипотеза Тодоров.
''Грешката на Луканов, ако приемем, че Луканов беше идеологът на Прехода, беше абсолютно фалшивото самочувствие, че когато отпушиш делвата ще можеш да контролираш нещата, които се случват. Това беше абсолютна илюзия и според мен смъртта му го доказа. Те просто, в момента, в който махнаха идеологическата тапа, нещата ставаха все по-неконтролируеми и ''Компрадорската буржоазия'' в България се създаде не само от стопанската номенклатура на социализма. Това за мен бяха най-малко три групи. Първата беше, естествено тази група - групата на стопанските ръководители на големите предприятия, на които те трябваше да бъдат (по идея на Луканов) предадени с тази схема - с външнотърговските дружества, с износа на капитал, с връщането на капитала в България, с изкупуване на безценица на производствения потенциал на България и в края на краищата да се реализира идеята на Луканов да се създаде клуб от ''червени'' капиталисти. Само че това не можа да се случи точно така, както той си го представяше, защото - първо, в цялата тази схема се намеси престъпният контингент. Когато те - Луканов и Гоцев, най-общо казано, реорганизираха или почти съсипаха имунната система на държавата - имам предвид силовите структури, имам предвид икономическо разузнаване, финансово разузнаване, научно-техническо разузнаване, когато те разрушиха тази структура, много лесно престъпният контингент успя да се включи в тази схема и заедно с ''червените'' капиталисти настъпиха и тези, създадени възможно и вероятно от Луканов и Гоцев, но и обективно от самото време, мафиотски структури, които също се включиха в преразпределението на собствеността в България. Освен това, не бива да забравяме, че Иван Костов също се опита създаде, но този път ''синя'' буржоазия, хората около него. И не само чрез реституцията. Когато аз бях главен редактор на ''Отечествен вестник'', само две години съм бил, за съжаление, тогава при мен работеха Иво Прокопиев и Филип Харманджиев, аз знам техния бекграунд. Те не бяха хора на Луканов, те не бяха хора на ''червения'' капитал, те бяха хора на Костов и хора на ''синия'' капитал'', припомни журналистът.
''Аз, в последната книга, тази, която в момента пиша и тази, която ще излезе през декември, мисля, че съвсем обстойно успявам да обясня кой беше Гоцев и че Гоцев съвсем не беше този всесилен кукловод, който е успявал първо да създаде, а след това да контролира силовите структури. Тези мафиотски групи, те до голяма степен бяха плод и на случайност, защото какво се случи? Веднага след 10 ноември социалистическият спорт, който всъщност трябваше да бъде витрина на социализма, а и беше, той изведнъж се разпадна. Разпадайки се изведнъж, този спорт остави на улицата много момчета. И момичета вероятно, но главно момчета. Ами, тези момчета, те бяха много жизнеспособни, те бяха много жизнени. Тези момчета започнаха да се самоорганизират. Разбира се, и под ръководството на някакви кукловоди там, вероятно. Аз ги наричам случайно събитие. Това случайно събитие, например в Румъния не се случи, това случайно събитие в Чехия не се случи. Една от договорките между руснаците и американците беше да не се пипа Секуритатя в Румъния. Това беше и условията на Секуритатя, да не бъдат пипани. Но примерно, 1993 г, 1994 г., 1995 г., годините на голямо тук криминално разграбване на държавата, в Румъния няма открадна една гола за година. Там това не се случи'', направи сравнение той.
''Освен това, разграждането на силовите структури в България, то остави на улицата някъде между 14 и 16 хиляди. Тези 14-16 хиляди души, те малко се различават от спортистите, те бяха същите, те бяха също толкова силни, също толкова гладни, също толкова организирани, и то в някаква степен между едната и другата група се получи някаква симбиоза. Тази симбиоза, тя беше използвана, разбира се, от кукловоди като Гоцев, като Виктор Вълков и т.н. Но това беше хем контролирано, хем случайно събитие. Самият факт, че Луканов беше убит вероятно от хора като тях, значи, че в един момент те се разбунтуваха срещу кукловодите си, елиминираха голяма част от тях и след това за тях беше лесно да се превърнат в част от бъдещата ''Компрадорска буржоазия'', допълни анализа си Калин Тодоров.
''Мога да твърдя, че голяма част от тези 150 убийства, които бяха направени, бяха направени по-скоро от една гангстерска война кой да успее да овладее каналите за каптагон, ако щете, за оръжия, за друг тип синтетични наркотици. Това си беше чисто гангстерска война. Тази гангстерска война в някаква степен е била и направлявана, но до голяма степен се развиваше от само себе си'', каза още писателят.
''Аз във втората книга се опитвам да отговоря на въпроса: какво всъщност е Бойко Борисов, какво всъщност е това създание? За мен той е медиен продукт и този медиен продукт беше създаван постепенно, но беше създаван от различни сили. Той в някаква момент се възползва от тази схема и се опита да се самосъздаде. Има една легенда, която се носи за него, че той не идва нито от ляво, нито от дясно, а идва отдолу. Ами, не идва отдолу, той не е човек от народа. Той е човек от структурите, от службите. За мен той до голяма степен илюстрира самия Преход, неговата биография е илюстрация на Прехода, чудесна илюстрация. Неговият път какъв е? Човек на властта, на силовите структури. От силовите структури отпада - по една или друга причина, по желание или не. Включва се в мафиотските структури, а от мафиотските структури го връщат в силовите структури. Как го връщат? Началото е да го направят бодигард на Тодор Живков. Правейки го бодигард на Тодор Живков, аз мисля, че това беше една комбинирана идея. Идея, както на ''монтерейци'' и Любен Гоцев, така и на самите престъпни групи. Иван Славков ми разправяше, че при него е отишъл Венци от СИК, Венци Стефанов отишъл и му казал: ''Абе, ние тук имаме едно момче, което може чудесно да охранява тъст ти''. И тук започваш да създаваш легендата. Първо, седейки той до Живков, може да се учи от него, както самият той се хвали, че се е учил от него. Освен това, може и да го шпионираш и на съответни хора да разказваш какво всъщност се случва там в тази вила на Жени Живкова. И трето, ти започваш да го създаваш като медиен продукт, ти го го поставяш до големия и редом до големия той също вече изглежда като нещо такова. След което същите тези структури го препоръчват на Симеон. А след това вече от бодигард на Симеон, ти го монтираш в държавната власт, ти го монтираш като главен секретар на МВР. А той, за да стане главен секретар на МВР - идеята е на Бриго Аспарухов, той го е предложил на царя. Но царят, за да се съгласи да го вземе, и то без всякакви колебания, то значи, че - първо, доверието му вече е спечелено, докато той му е бил бодигард, и второ, много, много се съмнявам дали на самия цар не му е платено да го вземе'', разказа Тодоров.
''Има едни изявления, които стоят в тишината някак си, в делото ''Наглите'' или ''Килърите'', мисля, че в ''Килърите'', има един Кец (б.р. визира Васил Костов, който е с прякор Кеца) там, който под клетва заявява, че Йоца Амстердама е платил 400 000 долара, за да стане Бойко главен секретар на министерството. И той, за да стигне до тук, значи кои участват? Участват част от бившите секретни структури на държавата и част от мафията. Значи ние вече имаме съвпадане между двата кръга - мафията и бившите секретни структури на държавата. И бидейки той главен секретар на вътрешното министерство, той според мен е успял да прикрие маса от тези 150 убийства. Неслучайно нито едно не беше разкрито'', усъмни се той.
Калин Тодоров е сигурен, че Симеон Втори е дошъл в България само заради сделката и имотите си.
По думите му, Симеон Сакскобургготски вкарва Борисов в политиката, но персонално кръгът ''Банкя'', част от който е Чавдар Чернев, участващ и в кръга ''Монтерей'', издига кандидатурата на Бойко Борисов за кмет на София.
За несменяемостта на Борисов на премиерския пост, Калин Тодоров заяви следното:
''Аз това го наричам обратен подбор. Когато една държава, която сме ние, е зависима държава, зависима и от вътрешни, и от външни сили, то за тези сили - външни и вътрешни, за които не благото на държавата, а други неща са приоритет, за тях е най-добре и най-удобно да седи на върха човек, който е удобен. А кой човек е удобен? Удобен е послушният човек. Кой човек е послушен? Послушен е човекът, който могат да го манипулират. В България манипулации могат да се извършат най-вече с компромати. И като той е абсолютно запознат от а до я, както и вие казвате, с всичко, което се е случило в България през тези 30 години в сенчестия ѝ двор, защото той е участвал в него, във всеки един от тези моменти, за това той е най-удобен, защото той се опитва да угоди на всички. Той прави всичко възможно да угоди и на мафията, и на олигарсите, да угоди и на руснаците, да угоди и на американците, и на всеки, който в някаква степен държи нещо срещу него. И за това за тях е максимално удобен, но за нас... Уви, не.''
Калин Тодоров сподели, че Петър Бояджиев му е казал, че Делян Пеевски държи компрометиращи неща за почти всяка публична личност в България.
Към края на участието си журналистът изрази теза, че този, който е извадил компроматите срещу Бойко Борисов, които изтекоха през тази година, е бил удовлетворен от премиера по някакъв начин и за това нови компромати не се появяват. ''Аз имам вътрешна информация, че те държат много по-сериозни неща, които могат да го унищожат не като политик, могат да го унищожат като публична личност изобщо. Самият факт, че не ги извадиха, значи, че постигнаха вътрешно съгласие. Част от това вътрешно съгласие са имотите на царя, те също са в тази схема'', довери Тодоров.
Калин Тодоров ще издаде новата си книгата ''Зад завесата на големия брат'' някъде около 10 декември тази година.
Целия разговор можете да изгледате във видеото: