На 24 януари 1924 г. умира Ленин. Трупът му е балсамиран и поставен в мавзолей на Червения площад в Москва.
Ленин е една от водещите политически фигури и революционни мислители на XX-ти век. Той е архитект на болшевишкия преврат в Русия през 1917 г. и е първият лидер на СССР, припомня Би Би Си.
Владимир Илич Улянов е роден в Симбирск на река Волга на 22 април 1870 г. в семейство с добро образование. Той се отличава в училище и продължава да учи право. В университета се сблъсква с радикалното мислене, а възгледите му са повлияни и от екзекуцията на по-големия му брат, член на революционна група.
Изключен от университета заради радикалните си политически възгледи, Ленин завършва право като външен студент през 1891 г. Премества се в Санкт Петербург и става професионален революционер. Както много от неговите съвременници, той е арестуван и изпратен в Сибир, където се жени за Надежда Крупская.
След сибирското си изгнание Ленин – псевдонимът, който приема през 1901 г. – прекарва по-голямата част от следващите петнадесет години в Западна Европа, където се превръща в изтъкната фигура в международното революционно движение и става лидер на „болшевишката“ фракция на Руската социалдемократическа работническа партия.
През 1917 г., изтощена от Първата световна война, Русия е готова за промяна. С помощта на германците, които се надяват, че той ще подкопае руските военни усилия, Ленин се завръща в родината си и започва да работи срещу временното правителство, което е свалило царския режим.
Последваха почти три години гражданска война. Болшевиките победиха и поеха пълния контрол над страната. По време на този период на революция, война и глад, Ленин прояви студено безразличие към страданията на своите сънародници и безмилостно смаза всякаква опозиция.
Въпреки че Ленин беше безмилостен, той беше и прагматичен. Когато усилията му да превърне руската икономика в социалистически модел зациклиха, той въвежда Новата икономическа политика, с която отново беше разрешена частната инициатива – политика, която продължи няколко години след смъртта му.
През 1918 г. Ленин едва оцелява след опит за покушение, но е тежко ранен. Здравето му е засегнато за дълго време и през 1922 г. той получава инсулт, от който никога не се възстановява напълно. В последните години от живота си той се тревожеше за бюрократизацията на режима и изразяваше загриженост за нарастващата власт на своя евентуален приемник Йосиф Сталин. Ленин умира на 24 януари 1924 г. Трупът му е балсамиран и поставен в мавзолей на Червения площад в Москва.