Пластмасовите отпадъци често се изхвърлят в природата, попадат в почвата или океаните, което нарушава екологичните системи. Освен това пластмасата се разпада на миниатюрни микро- и наночастици, които се намират не само във въздуха, в почвата, в дълбините на океаните или в арктическия лед, но и в живите организми. Наличието на такива частици е доказано и в човешкото тяло - в кръвта, в белите дробове, дори в мозъка.
Потреблението на пластмаса расте стремително
Изследователите междувременно са анализирали и емисиите, отделяни по време на целия процес на производство на пластмасови изделия - от добива на нефт и газ, та до транспорта, рециклирането и изхвърлянето на материалите. По време на всички тези стъпки се отделят вредни емисии, които влияят на човешкото здраве - директно или индиректно. Според прогноза на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие до 2060 година глобалното потребление на пластмаса може почти да се утрои, а с това ще се увеличат и неговите негативни отражения.
Международен изследователски екип, включващ учени от Великобритания, САЩ и Франция, е изготвил анализ за отраженията на увеличеното производство на пластмаса до 2040 година и е разработил няколко сценария. За изходна точка е била взета 2016 година - дотогава животът на човечеството вече е бил съкратен с 2,1 милиона години заради вредни емисии, транспорт на пластмасовите продукти, добив на нефт и газ и т.н.
В първия сценарий изследователите са предпоставили, че до 2040 година всичко ще остане така, както си е. Т.е. новото производство на пластмаса ще продължи по същия начин, същата част от нея ще се рециклира и точно толкова отпадъци ще стигат до околната среда. В този случай броят на изгубените години ще се удвои спрямо 2016, че и повече - до 2040 г. те ще са 4,5 милиона.
В по-оптимистичния сценарий, при който се използва по-малко пластмаса и се рециклира повече, а и управлението на отпадъците е по-добро от днешното, хората биха загубили общо 2,6 милиона години до 2040 година.
Това е по-малко в сравнение с емисиите от производството на енергия или селското стопанство, но все пак пластмасата е „един от основните източници на замърсяващи въздуха частици", изтъква Валтер Лил от Университета за приложни науки в Хамбург. А и от гледна точка на ръста на глобалното потребление на пластмаса са наложителни бързи действия на политическо ниво.
Емисиите от пластмаса са „само върхът на айсберга"
Изследователите изтъкват, че не са могли да изчислят всички вреди за здравето, които може да причини пластмасата, тъй като не всички данни са налични. Поради това смятат, че изброените от тях проблеми несъмнено са само върхът на айсберга. „Имаме достатъчно доказателства, за да знаем, че са необходими спешни действия.
Въпреки доказателствата за вредите, производството на пластмаса продължава да расте стремително, както и причиняваните от нея замърсявания", казва съавторката на анализа Меган Дини пред ДВ.
Макар да е известно, че замърсяванията заради пластмасата са свързани тясно с проблемите за човешкото здраве. Други изследвания вече са показали как пластмасата изостря опасностите и предизвикателствата пред живота на Земята.
Защо трябва да се произвежда по-малко пластмаса
Описаните в проучването опасности за здравето заради пластмасата могат да бъдат намалени най-ефективно, ако се произвежда по-малко нова пластмаса, подчертават изследователите. Но оттам не следва, че пластмасата трябва просто да бъде заместена с други материали.
Вместо това трябва да се произвежда по-малко пластмасов материал, казва Меган Дини - да не се произвеждат ненужни пластмасови продукти, а да се заложи на многократното използване на материала. Трябва да се използват само тези пластмасови продукти, които нямат алтернатива, а всички опасни химикали да бъдат изключени.
В идеалния случай тази цел трябва да залегне в обвързващо международно споразумение, което покрива целия производствен цикъл на пластмасата и съдържащите се в нея химикали. Подобно споразумение беше планирано, но през 2025 година то се провали, тъй като големите държави производителки на петрол го блокираха.
Автор: Жанет Цвинк