Споразумението за двуседмично примирие между Вашингтон и Техеран на практика е признание за равенство във войната – и двете страни се страхуват от „още по-големи загуби“, ако конфликтът се проточи, пише Foreign Affairs.
Списанието коментира, че войната с Иран е преминала през три фази: начална, средна и крайна. Администрацията на Тръмп се е надявала на бърз конфликт, но тези очаквания не са били изпълнени. Вместо в „шахматна игра“, войната се е превърнала в „доларов търг“ – капан, в който и двете страни продължават да повишават залозите, понасяйки все по-големи загуби, за да избегнат пълно поражение, пише FA.
До края на март, отбелязва списанието, стана ясно, че нито една от страните няма да се предаде лесно и войната е станала неизгодна за всички. Ултиматумът на Тръмп за „унищожаването на цяла цивилизация“ най-вероятно е бил „блъф“ – изпълнението му би било твърде скъпо за Съединените щати. Иранците обаче не можеха да бъдат сигурни в това. В крайна сметка и двете страни се оттеглиха от „ръба на всеобхватна война“ и започна последният етап.
Съгласявайки се на прекратяване на огъня, САЩ и Иран признаха, че няма да могат да постигнат всичко, което искат, пише изданието. Въпреки това, разликата в позициите им в преговорите с Пакистан беше огромна и връщането към война би означавало повторение на същата „адска динамика“.
Ръководителите на три големи американски петролни компании предупредиха администрацията на Тръмп за тежките последици от продължителната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран и потенциала за влошаване на енергийната криза, съобщи The Wall Street Journal, позовавайки се на източници, запознати със ситуацията.
Предупрежденията им бяха изпратени до министъра на енергетиката на САЩ Крис Райт и министъра на вътрешните работи Дъг Бургум. Неназованите петролни компании заявиха, че продължителното затваряне на Ормузкия проток, през който ежедневно преминават 20% от световния петрол и втечнен природен газ, може сериозно да наруши световните вериги за доставки на горива.
Според източници на вестника, министърът на финансите Скот Бесент е обсъдил с Тръмп реакцията на пазара и икономическите перспективи на САЩ в зависимост от продължителността на войната. Те са разгледали възможните мерки на Министерството на финансите, ако конфликтът се проточи 8-12 седмици, както и уязвимостта на САЩ към покачващите се цени на бензина. Бесент е казал на президента, че Азия и Европа ще бъдат най-чувствителни към покачващите се цени на енергията.
Известно е, че президентът редовно следи фондовия пазар и икономиката, докато обмисля политически решения, подчертава изданието.
След началото на американско-израелската операция, Иран обяви спиране на търговията през Ормузкия проток, през който преминават 15-20% от световния петрол, кондензат и петролни продукти, както и над 30% от доставките на втечнен природен газ (LNG).
Блокадата на Ормузкия проток доведе до покачване на световните цени на петрола. Те обаче паднаха след споразумението между САЩ и Иран за двуседмично прекратяване на огъня, постигнато на 8 април.
Това се случи само часове преди изтичането на ултиматума на Тръмп, в който той заплаши да унищожи „иранската цивилизация“. След обявяването на прекратяването на огъня обаче и двете страни регистрираха нарушения на споразумението: Тръмп обвини Иран, че иска да събира такси от корабите, а Техеран посочи, че в Ливан въобще не се е стигало до прекратяване на огъня.
Въпреки това страните се събраха за преговори в Исламабад на 11 април. Те обаче не успяха да постигнат сделка. Вицепрезидентът и ръководител на американската делегация Дж. Д. Ванс заяви, че двете страни не са постигнали общо споразумение. Тръмп написа, че срещата „е преминала добре“ и че повечето въпроси са били договорени, като само ядрената програма е останала нерешена.
CNN съобщи, позовавайки се на източници, че иранската делегация е дала ясно да се разбере, че Техеран няма да вдигне блокадата на Ормузкия проток, докато страните не постигнат окончателно споразумение. Иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че Техеран е изправен пред американския „максимализъм“ в преговорите.
След провала на преговорите, президентът на САЩ обяви военноморска блокада на Ормузкия проток, този път от Съединените щати. „Отсега нататък, ВМС на Съединените щати, най-добрите в света, ще започнат процеса на БЛОКАДА на всеки кораб, който се опитва да влезе или да напусне Ормузкия проток“, написа той.