ВСУ предприеха масирана атака с десетки безпилотни апарати срещу военни и инфраструктурни обекти дълбоко в тила на Русия и в окупираните територии, сочи информация от Информационния център на Министерството на отбраната.
Силите за противовъздушна отбрана на Русия са свалили най-малко 10 украински дрона на подстъпите към руската столица.Кметът на Москва Сергей Собянин обяви в канала си в платформата "Х" , че отломките са паднали извън жилищните зони и няма данни за пострадали или сериозни разрушения, предаде spbdnevnik.ru.
Атака с дронове предизвика пожар на два инфраструктурни обекта във Владимирска област. Няма жертви, съобщи губернаторът Александър Авдеев.
„Атака с дрон предизвика пожар на два инфраструктурни обекта в Каменсковски и Александровски райони. Няма жертви. Министерството на извънредните ситуации и Руската национална гвардия изпълняват необходимите мерки за извънредно положение“, написа той в Max.
Губернаторът на Ростовска област Юрий Слюсар потвърди за сериозна атака в Милеровския район. Паднали отломки от украински дрон са възпламенили резервоар с гориво в местен цивилен инфраструктурен обект. Поради опасност от разрастване на пожара се наложи спешна евакуация на жителите от близките къщи, както и на обитателите на местен дом за възрастни хора, пише Independent.
В град Воронеж през нощта се задействаха сирените за въздушна тревога поради непосредствена заплаха от дронове. съобщи 360.ru.
В Белгородска област също са засечени интензивни удари с дронове камикадзе, при които се съобщава за един загинал и двама ранени граждани.
Назначеният от Русия губернатор на Севастопол Михаил Развожаев съобщи, че мобилни огневи групи са отразявали атака от дронове. Въпреки това, един от безпилотните апарати е пробил защитата и е поразил покрива на историческата сграда на музея-панорама „Отбраната на Севастопол“, предизвиквайки голям пожар. На място работят аварийни екипи на руското МЧС.
И двете страни в конфликта значително увеличиха интензивността на среднощните въздушни удари, превръщайки размяната на дронови вълни в ежедневие през настоящия месец.
Официалната българска позиция за войната в Украйна се намира в състояние на сериозен вътрешнополитически сблъсък и институционално разделение, след като изпълнителната власт обяви спиране на военната помощ, провокирайки остри реакции от евроатлантическите партии в Народното събрание
Министърът на отбраната Димитър Стоянов обяви, че България няма да предоставя повече оръжия на Украйна. Според официалния мотив на ведомството войната е позиционна и няма да бъде решена на бойното поле, поради което страната призовава за започване на мирни преговори между Киев и Москва за прекратяване на конфликта. Евроатлантическите формации остро разкритикуваха този ход, определяйки го като „стратегическа грешка“, която застрашава националната сигурност и евроатлантическата интеграция на страната.
България демонстрира по-сдържана линия в международен план, като избра да не се присъедини към специалния трибунал за Украйна и към европейската конвенция за разглеждане на искове за щети, причинени от Русия. Тази стъпка беше аргументирана от управляващите с принципите на „прагматизъм и реална политика“.
Въпреки спирането на преките оръжейни доставки от държавните резерви, страната запазва ангажимент за икономическо сътрудничество и изразява готовност за бъдещо участие на българската индустрия във възстановяването на Украйна след края на конфликта.