Пет държави от Европейския съюз предлагат да се предвиди възможност за временно ограничаване на някои права за новите членове на блока.
Според Ройтерс, в съвместен документ, изготвен от Германия, Франция, Холандия, Белгия и Люксембург, се посочва, че това се прави с цел създаване на допълнителни гаранции за върховенството на закона.
В момента сред европейските правителства текат дискусии относно това дали правилата за новите членове трябва да бъдат променени. Те оказват натиск върху ЕС да разработи по-силни предпазни мерки, отчасти заради миналите проблеми на блока с Унгария при предишния премиер Виктор Орбан.
Документът очертава възможни варианти, които биха могли да бъдат включени в бъдещите договори за присъединяване, включително нов механизъм за мониторинг и клауза, която би позволила действия в случай на сериозни неуспехи в области като демокрацията и свободата на медиите.
„ЕС трябва да проведе задълбочена дискусия относно възможността за временни, преходни ограничения на правото на глас за новите държави членки, по-специално в части от законодателството на ЕС, където се изисква единодушие“, пише Five countries.
По-специално това се отнася до въпроси, свързани с разширяването на ЕС, външната политика и бюджетните решения, които понастоящем изискват съгласието на всички държави членки.
Според Politico Украйна е загрижена, че заявлението ѝ за присъединяване може да бъде забавено поради политически въпроси, включително президентските избори във Франция.
Междувременно, като част от техническите консултации относно европейската интеграция на Украйна, повечето от исканията на Будапеща бяха договорени. Въпросът за представителството на националните малцинства във Върховната рада обаче остава нерешен и може да стане предмет на по-нататъшни преговори с ЕС.
Полският президент Доналд Туск също заяви, че страната му няма да блокира началото на преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС. Киев обаче не трябва да получава никакви специални условия.
България подкрепя разширяването на ЕС към Западните Балкани, Украйна, Молдова и Грузия, но отстоява строг подход. Според настоящата позиция на държавните институции, присъединяването зависи от собствените заслуги на кандидатите и стриктното изпълнение на европейските изисквания, без да се пренасят нерешени исторически спорове.
България категорично отказва да допусне промяна или предоговаряне на одобрената преговорна рамка за Северна Македония от 2022 г.. Започването на реални преговори за членство остава блокирано, докато Скопие не изпълни ангажимента си за промени в конституцията и гарантиране правата на българите в страната. Тази линия е подкрепена и от ръководството на ЕС. Процесът се разглежда като стратегическа инвестиция в сигурността, стабилността и просперитета на региона. Изискването за добросъседство и спазване на върховенството на закона продължават да бъдат ключови.
Напредъкът на Украйна, Молдова и Грузия се оценява според индивидуалния им прогрес в демократичните и структурни реформи.