Северна Корея миналата седмица направи нова стъпка в усилията си да превърне военноморските си сили в неразделна част от ядреното възпиране, след като лидерът Ким Чен-ун официално въведе в експлоатация първия севернокорейски ескадрен миноносец "Чое Хьон" и обяви амбициозна програма за строителство на още по-големи бойни кораби, посочва "Ен Би Си Нюз", предаде БТА.
Макар че севернокорейският военноморски флот традиционно оставаше в сянката на въоръжените с балистични ракети ракетни и сухопътни войски, анализатори смятат, че Пхенян се стреми към качествена промяна – създаване на морска платформа, способна да носи ядрени оръжия и да разшири обсега на севернокорейското възпиране далеч отвъд крайбрежните води. Това поставя въпроса доколко реални са тези амбиции и какво всъщност знаем за новите бойни кораби на режима.
Корабът "Чое Хьон", кръстен на виден севернокорейски военачалник, е най-големият боен кораб, построяван някога в Северна Корея, отбелязва "Ен Би Си Нюз". Според официалната информация водоизместимостта му е около 5000 тона – над два пъти по-голяма от тази на всички предишни кораби на севернокорейския военноморски флот. По информация на държавната агенция КЦТА корабът е оборудван със зенитни и противокорабни системи, както и с установки за изстрелване на балистични и крилати ракети, способни да носят ядрени бойни глави. Макар че тези твърдения не могат да бъдат потвърдени чрез независими източници, западни експерти приемат, че става дума за най-сериозния опит досега на Северна Корея да създаде многофункционален боен кораб по съвременни стандарти.
По време на церемонията по въвеждането на кораба в експлоатация Ким Чен-ун заяви, че с него приключва продължилата "повече от 70 години изостаналост" на севернокорейските военноморски сили, посочва "Ен Би Си Нюз". По думите на Ким флотът на Севера вече няма да бъде ограничен до защитата на крайбрежието, а ще може да действа в открито море и да изпълнява нови стратегически задачи. Севернокорейският лидер обяви още, че програмата за оборудване на флота с ядрени оръжия се развива по план и обеща всяка година да бъдат строени по два още по-големи бойни кораба, включително крайцери с водоизместимост около 10 000 тона.
Тези изявления сигнализират за значителна промяна в севернокорейската военна стратегия, коментира "Ен Би Си Нюз". В продължение на десетилетия ядреното възпиране на Пхенян се основаваше почти изцяло на балистичните ракети, изстрелвани от наземни мобилни пускови установки. През последните години обаче режимът започна последователно да развива и морския компонент на ядрените си сили – чрез изпитания на балистични ракети, изстрелвани от подводници, представяне на проект за подводница с атомно задвижване и разработване на безпилотни подводни системи.
Според анализатори тази промяна се дължи не само на технологични съображения, но и на променената международна обстановка, пише в. "Ню Йорк Таймс". След провала на преговорите със САЩ през 2019 г. Северна Корея окончателно се отказа от идеята за постепенна денуклеаризация срещу облекчаване на санкциите. Вместо това Ким Чен-ун започна ускорено разширяване както на ядрения, така и на конвенционалния военен потенциал на страната. Военното сътрудничество с Русия след началото на войната в Украйна, както и затоплянето на отношенията с Китай, създадоха в Пхенян усещане, че международната изолация вече не представлява толкова сериозна пречка пред модернизацията на армията.
Именно евентуалната руска помощ е една от най-обсъжданите теми сред специалистите, отбелязва вестникът. Южнокорейски експерти смятат, че част от оръжията, изпробвани от "Чое Хьон", включително свръхзвукова крилата ракета, демонстрират характеристики, напомнящи на подобни руски технологии. Анализаторът Мун Сон-мук от Корейския институт за национална стратегия допуска, че Москва може да е предоставила оборудване, техническа експертиза и производствен опит в замяна за севернокорейската военна помощ за Русия. Макар, че преки доказателства за подобен технологичен трансфер засега липсват, подобни предположения все по-често присъстват в оценките на западните анализатори.
В същото време редица експерти предупреждават, че не бива да се съди единствено по външния вид на кораба, коментира "Ню Йорк Таймс". Въпреки че ескадреният миноносец на пръв поглед впечатлява с размерите си и с големия брой ракетни установки, с които разполага, модерните военни кораби се оценяват преди всичко по качеството на радарите, системите за управление на бойните действия, противоракетна отбрана и способността да действат като част от по-голяма военноморска групировка. Именно в тези области Северна Корея вероятно продължава да изостава значително от водещите морски сили в региона.
Независимо от демонстрираните амбиции, военните експерти са единодушни, че истинското изпитание за новите кораби тепърва предстои, посочва вестникът. Построяването на голям ескадрен миноносец е само първата стъпка. Много по-трудно е поддържането му в постоянна бойна готовност. Според Хон Мин от Корейския институт за национално обединение Северна Корея ще трябва да преодолее сериозни ограничения, свързани с логистиката, поддръжката, подготовката на екипажите и способността за интегрирани операции между различните видове въоръжени сили. Именно тези фактори отличават съвременните океански военни флотове на страни като САЩ, Южна Корея и Япония от военноморските сили на Северна Корея , посочва той.
Скептицизъм пораждат и техническите характеристики на "Чое Хьон", коментира "Ню Йорк Таймс. Анализатори отбелязват, че корабът изглежда разполага с голям брой вертикални пускови установки, но не показва признаци да е оборудван със съвременни многофункционални радари и системи за противоракетна отбрана, сравними с американската система "Иджис" или с тези на южнокорейските и японските ескадрени миноносци. Бившият ректор на Университета за севернокорейски изследвания Ян Му-джин определя кораба по-скоро като "ударен ескадрен миноносец, натоварен с различни ракети", отколкото като пълноценен многоцелеви боен кораб, способен да оцелее в условията на съвременна високотехнологична война, включваща масирани ракетни удари и атаки с дронове.
Това обаче не означава, че програмата е лишена от стратегическо значение, пише в. "Гардиън". Дори ако новите кораби не могат да се противопоставят успешно на американските или южнокорейските кораби в пряк сблъсък, те биха могли да изпълняват друга задача – да предоставят на Пхенян допълнителни мобилни платформи за изстрелване на ракети с конвенционални или ядрени бойни глави. По този начин потенциалният противник ще бъде принуден да следи не само наземните мобилни установки, но и бойните кораби, което значително усложнява планирането на евентуален превантивен удар. Именно това според мнозина анализатори е основната военна логика на програмата.
Програмата за строеж на новите ескадрени миноносци трябва да се разглежда в по-широкия контекст на стремежа на Ким Чен-ун все по-бързо да разширява севернокорейския ядрен арсенал, посочва вестникът. През последните години режимът инвестира едновременно в междуконтинентални балистични ракети, тактически ядрени оръжия, подводни системи и нови средства за доставка на ядрени бойни глави. Според експертите целта вече не е просто поддържане на минимално ниво на възпиране, а изграждането на толкова голям и разнообразен ядрен потенциал, че той да не може да бъде унищожен с един-единствен удар и по този начин евентуални преговори за денуклеаризация да бъдат направени практически невъзможни.
Тази стратегия вероятно е повлияна и от международните конфликти през последните години, отбелязва "Гардиън". Анализаторът Питър Уорд от института "Седжон" смята, че ръководството в Пхенян е извлякло поука от съдбата на държави, които не разполагат с напълно развита ядрена система за възпиране. Според него Северна Корея изгражда все по-разнообразен арсенал – мобилни пускови установки, подземни съоръжения, подводници, а вече и надводни бойни кораби – така че никой потенциален противник да не може да бъде сигурен, че ще успее да унищожи всички средства за ответен удар. Именно тази логика стои зад стремежа към разнообразяване на носителите на ядрени оръжия.
Развитието на военноморските сили има и важно вътрешнополитическо измерение, отбелязва Асошиейтед Прес. Представянето на най-големия военен кораб в историята на Северна Корея позволява на Ким да демонстрира пред собственото си население, че страната продължава да развива отбранителната си индустрия въпреки международните санкции. Подобни проекти укрепват посланието на пропагандата на Севера, че Северна Корея е създала самостоятелна отбранителна индустрия и може да се противопоставя на натиска на САЩ и техните съюзници. В този смисъл новите ескадрени миноносци са не само военно, но и политическо средство за укрепване на авторитета на режима.
Отговорът на съседните страни показва, че те възприемат програмата сериозно, независимо от съществуващите съмнения относно реалните способности на корабите, коментира АП. Южна Корея вече обяви мащабно разширяване на своите сили за безпилотни средства, включително придобиването на над 20 000 разузнавателни и ударни дрона и обучението на стотици хиляди военнослужещи за работа с такива системи. Според Сеул това е необходимо както заради ускорената модернизация на севернокорейската армия, така и заради предполагаемия трансфер на руски военни технологии към Пхенян.
Засега е трудно да се прецени дали Северна Корея действително ще успее да изпълни обещанието на Ким Чен-ун да строи по два нови големи бойни кораба всяка година, посочва АП. Подобна програма би представлявала огромно финансово и технологично предизвикателство дори за много по-развити страни. Независимо дали тези планове ще бъдат реализирани изцяло, самото им обявяване демонстрира, че Пхенян вече не възприема военноморския си флот като второстепенен род войски, а като ключов елемент от бъдещото си ядрено възпиране. Именно това вероятно е най-важният извод въвеждането в експлоатация на "Чое Хьон" – не че Северна Корея внезапно се е превърнала в голяма морска сила, а че постепенно се стреми да изгради разнообразен ядрен потенциал, способен да затрудни всеки опит за военно възпиране или принуда. Доколко успешно ще бъде това начинание ще зависи не само от способността на режима да строи нови кораби, но и от това дали ще успее да ги превърне в реално ефективен инструмент за водене на съвременна война, заключава агенцията.