Палестинската автономия възнамерява да отложи парламентарните избори, насрочени за 28 ноември 2026 г., заради влошаващата се политическа, икономическа обстановка и ситуацията със сигурността. Това става ясно от писмо на палестинския вицепрезидент Хюсеин аш-Шейх до френския външен министър Жан-Ноел Баро, с което „Ройтерс“ се е запознала, предава News.bg.
В документа от 8 октомври се посочва, че условията, въз основа на които е определена датата на изборите, не са се осъществили. Според палестинското ръководство сегашната обстановка поставя под въпрос възможността да се гарантират всеобщо участие, свободно гласуване и честен изборен процес.
Отлагането идва на фона на войната и разрушенията в ивицата Газа, израелските военни операции и ограниченията за придвижване на Западния бряг, както и продължаващото разделение между основните палестински движения.
Палестинската автономия е създадена през 1994 г. като временна администрация в рамките на споразуменията от Осло между Израел и Организацията за освобождение на Палестина. Предвижда се тя постепенно да поеме управлението на части от Западния бряг и Газа, преди да бъде договорен окончателният статут на палестинските територии. До окончателно политическо уреждане обаче така и не се стига.
Последните парламентарни избори са проведени през януари 2006 г. Тогава „Хамас“ печели 74 от общо 132 места, а движението „Фатах“ на Махмуд Абас получава 45. Последвалият конфликт между двете организации прераства във въоръжени сблъсъци, след които през 2007 г. „Хамас“ установява контрол над Газа.
През 2021 г. Абас отново насрочва парламентарни и президентски избори, но ги отлага с аргумента, че не може да бъде гарантирано гласуването на палестинците в Източен Йерусалим. Политическите му противници го обвиняват, че се опитва да избегне избори, на които „Фатах“ може да загуби.
Абас остава на власт след изтичането на мандата му90-годишният Махмуд Абас е избран за президент през януари 2005 г. с около 62% от действителните гласове. Четиригодишният му мандат изтича през януари 2009 г., но оттогава президентски избори не са провеждани.
Ръководството на автономията обосновава продължаващото му управление с необходимостта от институционална приемственост и невъзможността за организиране на избори при сегашните условия. Критиците му обаче го обвиняват в концентрация на власт и отслабване на демократичните институции.
През 2025 г. за вицепрезидент е определен Хюсеин аш-Шейх, дългогодишен високопоставен представител на „Фатах“ и един от основните посредници в контактите с Израел.
Ограничени правомощия и обществено недовериеПалестинската автономия не разполага с пълен държавен суверенитет. Правомощията ѝ на Западния бряг са ограничени от договореностите с Израел, който запазва контрола върху сигурността и териториалното планиране в зона С — около 60% от територията. Автономията няма собствена армия и не контролира самостоятелно външните граници и въздушното пространство.
Финансовата ѝ стабилност също зависи от данъци и мита, събирани от Израел от нейно име. Задържането или забавянето на тези средства периодично води до тежки бюджетни затруднения.
Абас отхвърля въоръжената борба като основен път към палестинска държавност и подкрепя дипломатическо решение на конфликта. Същевременно автономията поддържа координация по сигурността с Израел - политика, която предизвиква недоверие сред част от палестинското общество.
Проучване на Палестинския център за политически и социологически изследвания от септември 2023 г. показва, че 78% от анкетираните искат Абас да напусне поста. Изследване на Arab Barometer, публикувано през януари 2026 г., отчита едва 13% подкрепа за него в хипотетична президентска надпревара в Газа.
Ново отлагане без ясен изходПалестинската автономия остава международно признат институционален партньор в преговорите за бъдещето на палестинските територии, но липсата на редовни избори и разделението между „Фатах“ и „Хамас“ поставят под въпрос обществената легитимност на управлението ѝ.
Организирането на вот е затруднено и от реални пречки, особено в Газа и Източен Йерусалим, където има сериозни проблеми със сигурността и логистиката.
Ако изборите бъдат отложени, палестинците отново няма да изберат свои парламентарни представители в предварително обявения срок. Така почти 20 години след последния парламентарен вот кризата около легитимността на институциите в Рамала ще продължи, а въпросът за бъдещето на автономията и прехода към палестинска държавност ще остане нерешен.