На 5 ноември 1956 г. британски парашутисти се спускат край Порт Саид в Египет, а Франция изпраща свои въздушнодесантни части в близкия Порт Фуад. Десантът е част от операцията „Мускетар“ – англо-френската военна намеса в Суецката криза, започнала след национализирането на Компанията на Суецкия канал от египетския президент Гамал Абдел Насър.
Британският 3-ти батальон на Парашутния полк завзема летището Ел Гамил край Порт Саид. Френските парашутисти овладяват позиции в Порт Фуад. На следващия ден британски морски пехотинци, подкрепени от танкове, започват морски десант при входа на канала. До края на деня в района са прехвърлени и допълнителни британски въздушнодесантни части, а англо-френските сили започват движение на юг по канала.
Национализацията поставя началото на кризата
Причината за конфликта е решението на Насър от 26 юли 1956 г. да национализира Компанията на Суецкия канал, дотогава контролирана основно от британски и френски интереси. Египетският президент вижда в приходите от водния път начин да финансира изграждането на язовира при Асуан, след като Съединените щати и Великобритания се отказват от обещаната финансова подкрепа за проекта.
Лондон и Париж възприемат национализацията като заплаха за икономическите и стратегическите си интереси. Британският премиер Антъни Идън заявява на 8 август:
„Нашият спор не е с Египет, още по-малко с арабския свят. Той е с полковник Насър.“В същото време Франция обвинява Насър, че подкрепя бунтовниците срещу френското управление в Алжир.
Израелското настъпление предхожда десанта
На 29 октомври Израел започва настъпление в Синайския полуостров. Два дни по-късно Великобритания и Франция отправят ултиматум към Израел и Египет да прекратят бойните действия и да се оттеглят от зоната на Суецкия канал. Израел приема условията, докато Египет ги отхвърля. Следват въздушни удари по египетски летища и военни обекти, а на 5 ноември започва въздушнодесантната фаза на операцията.
Военните действия първоначално се развиват в полза на англо-френските сили. Те установяват плацдарм край Порт Саид и започват придвижване към вътрешността на зоната на канала. Затова твърдението, че британските части изобщо не са успели да установят контрол над Порт Саид, е неточно. Те овладяват ключови позиции и части от града, но не постигат пълната стратегическа цел – траен контрол над целия Суецки канал.
Натискът отвън спира операцията
Военният успех не се превръща в политическа победа. Съединените щати настояват за прекратяване на огъня, а Съветският съюз отправя заплахи за намеса. В телефонен разговор с Идън на 6 ноември американският президент Дуайт Айзенхауер отбелязва, че е доволен, че британският премиер е приел прекратяване на огъня след десанта. Идън отговаря: „Поехме известен риск, но според мен той е оправдан.“
Великобритания и Франция приемат прекратяване на огъня, което влиза в сила в полунощ на 6 срещу 7 ноември. Англо-френските войски се изтеглят през декември, а Израел напуска Синайския полуостров през март 1957 г. Суецкият канал остава под египетски суверенитет и е отворен отново за корабоплаване през април 1957 г. Кризата бележи тежък удар по международното влияние на Великобритания и Франция и утвърждава Насър като символ на арабския национализъм.
Източници: nam.ac.uk, history.com, history.state.gov