През последните месеци агресивната външна политика на Анкара се превърна в център на внимание. Strategic Culture Foundation написа, че още през 2010 година секретен доклад на Държавния департамент на САЩ е описал промяната, настъпващата в политиката на Реджеп Ердоган.
Промяна – към неоосманизъм. От подкрепата към радикални групировки в Сирия, през предполагаемата търговия с „Ислямска държава“, до свалянето на руския самолет и нахлуването в Ирак – всичко това се появи на първа страница на световните издания.
Все по-агресивната външна политика на Анкара извежда на преден план много въпроси. Кой би предположил, че управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP) за отрицателно време ще промени ракурса от „западна ориентирана политика“ и „липса на конфликти със съседи“ до конфронтация и неоосманизъм?
През 2010 година американският посланик в Анкара Джеймс Джефри предупредил властите в САЩ за настъпващата „ислямистка“ промяна в политиката на Турция.
Промяната е била повлияна от политически, икономически и геополитически фактори. Според документа, новата идеология на Анкара – лице на която са Реджеп Ердоган и Ахмет Давутоглу – представя желанието на Турция да намери място под слънцето като велика имперска сила.
Въпреки това Джеймс Джефри е подчертал, че уклонът към Запада – издигнат от Ататюрк – все още остава „същността на турската външна политика“ и Турция остава ключов партньор в НАТО и на САЩ в Близкия изток.
Неоосманизмът е идеология, в чиято основа стои тезата, че османските времена са били благоприятни за Балканите. В своята книга „Стратегическа дълбочина“ Давутоглу разглежда именно тази теза – че османските времена са били период на разцвет на Балканите.
Джефри все пак подчертава, че Турция си остава ключов партньор на САЩ и Вашингтон трябва да реагира на промяната на външната политика по прагматичен начин.