Най-големите айсберги, които се откъсват от Антарктида, ще помогнат за забавянето на глобалното затопляне, тъй като тяхното топене охлажда водите на Южния океан. Това изненадващо откритие съобщиха учени в понеделник, цитирани от Ройтерс.
Тези огромни айсберги, които се появяват рядко, но могат да станат много по-често явление в следващите десетилетия заради изменението на климата, освобождават огромни количества желязо и други хранителни вещества, които действат като торове за водорасли и други малки растителни организми в океана.
Те извличат въглероден диоксид от атмосферата, докато растат и се превръщат в естествен съюзник на човешките усилия за ограничаване на темповете на изменението на климата.
Водораслите, подхранени от гигантските айсберги, абсорбират от 10 до 40 милиона тона въглерод годишно. Учените оценяват това количество на годишните емисии парникови газове, освободени от човешка дейност, в страни като Швеция и Нова Зеландия.
Досега въздействието, което тези айсберги са оказвали върху флората на океаните, е било разглеждано като малко и локално.
"Бяхме много изненадани да открием, че въздействието може да се разпростре на разстояние до 1000 км от айсбергите", заявява професор Грант Биг от Университета в Шефилд, който е и автор на изследването, публикувано в списание Nature Geoscience.
Учените са изследвали сателитни снимки на 17 гигантски айсберги, откъснали се от Антарктида в периода 2003-2013 г. Те установили, че водораслите в радиус от стотици километри могат да поемат хранителните вещества, които айсбергите отделят при топенето си.