На 30 април 1789 г. Джордж Вашингтон встъпва в длъжност като първия президент на нововъзникналите Съединени американски щати.
Той остава на поста два мандата - до 3 март 1797 г., когато е наследен от вицепрезидента си Джон Адамс.
Вашингтон е главнокомандващ на Континенталната армия по време на Американската война за независимост (1775–1783), както и председател на Конституционния конвент от 1787 г.
За ролята, която играе в осигуряването на американската независимост, Джордж Вашингтон е признат за една от най-значимите фигури в историята на САЩ.
За разлика от мнозина революционни водачи, които се стремят да запазят спечелената власт и така се превръщат в монарси или диктатори, Вашингтон доброволно се отказва от нея. Като полага основите в създаването на най-силната и влиятелна държава в Северна Америка и света, заслужава още приживе почетната титла „баща на нацията”.
Джордж Вашингтон е роден в 1732 г. в Уейкфилд — Вирджиния. Син на богат плантатор, на двайсет години той вече е наследник на значително имущество. От 1753 до 1758 г. служи в армията и участва активно в битките с французи и индианци, които му носят не само боен опит, но и престиж. Завръща се във Вирджиния към края на 1758 г., когато се оттегля от военна служба. Малко след това се оженва за Марта Дандридж Къстис, богата вдовица с две деца.
Следващите петнайсет години Вашингтон се грижи за имотите си. В 1774 г., когато е избран като делегат от Вирджиния за Първия континентален конгрес, той е един от най-богатите хора в колониите.
Въпреки че Вашингтон не се числи към най-ранните поборници за независимост, Вторият континентален конгрес единодушно го избира за командващ континенталните войски. Най-забележителните постижения на Вашингтон се отнасят към времето между юни 1775 г., когато поема командването на континенталните войски, и март 1797 г., когато изтича вторият му президентски мандат. Той умира през декември 1799 г. в дома си в Маунт Върнън.
По време на войната за независимост той се радва на успехи като военен ръководител. Победите му, изглежда, се дължат колкото на изумителната некадърност на противниците му — английските военачалници, толкова и на неговите лични качества. Но трябва да напомним, че други американски командири претърпяват жестоки поражения в тази война, а Вашингтон, макар и преживял няколко незначителни поражения, успява да я изведе до победния й край.
Второ, Вашингтон е председател на Конституционното събрание. По онова време е имало значителна съпротива срещу новосъздадената конституция и без въздействието на Вашингтон никак не е сигурно дали е щяла да се приеме.
Трето, Вашингтон е първият президент на Съединените американски щати. Вашингтон е достатъчно твърд ръководител, за да не позволи новата нация да се разпадне, но няма болни амбиции да остане вечно на власт. Няма желание да бъде нито цар, нито диктатор и създава прецедент за мирно предаване на властта — прецедент, който в Съединените щати остава в сила до ден-днешен.