Военните самолети могат да имат изключително кратка продължителност на живота – особено в периоди на технологичен бум. Някои от най-елитните летателни машини през Първата световна война станаха архаични само за няколко месеца. Подобна бе и ситуацията през Втората световна война, пише в анализ изданието „The National Interest“.
В ерата на изтребителите цели „флотилии“ от самолети станаха ненужни. Уж усъвършенстваните бойни самолети в небето над Корея станаха за скрап само години по-късно.
Има няколко модела, обаче, които устояха изпитанието на годините и времето. Боинг Б-52 „Stratofortress“ за първи път лети през 1952 година и все още продължава да е в употреба. С-130 продължава да излиза от фабриките – върху основите на първия дизайн, излетял за първи път през 1954 година. Но това са транспортни самолети и бомбардировачи, които не се бият помежду си и не влизат в преки сблъсъци в небето. Положението при изтребителите е съвсем различно, защото те трябва да бъдат конкурентоспособни на своите противници.
Изключителен модел в това отношение е МиГ-21 („Fishbed“ - названието на НАТО). Тестовете на самолета започват през 1953 година. Успехът на МиГ-15 и МиГ-17 постлаха пътя на следващия самолет – конструиран от съветските инженери – който да е конкурентен на западните ВВС. С МиГ-19 руснаците имаха първия си свръхзвуков изтребител. Технологичния напредък във военната техника обаче ускори процесите.
Изтребители, използвани в Корейската война, станаха неефективни още в средата на 50-те години на миналия век. Съветският съюз искаше да създаде изтребител, който да се конкурира с американската авиация. На сцената се появи МиГ-21.
Като за повечето от своите изтребители, руснаците предпочитат да оперират МиГ-21 от наземен контрол, вместо да го оборудват със сложна радарна система. Между 1959 и 1985 година СССР построява 10 645 изтребителя, а други 657 са направени от Индия – в рамките на споразумение с Кремъл. В Чехословакия броят е 194. Между 1966 и 2013 година Китай произвежда около 2400 самолета. Комбинири, тези числа отреждат първото място на МиГ-21 в класацията на най-произвежданите свръхзвукови изтребители.
Какво прави обаче този модел толкова успешен и предпочитан? Модерните изтребители не летят много по-бързо от МиГ-а, нито маневрират по-успешно. Да, новите бойни машини могат да носят повече боеприпаси и да бъдат с по-сложна електроника и оборудване, но много военновъздушни сили не се интересуват от тези „луксозни придобивки“. За тях е важно да имат евтини, лесни за поддържане, бързи изтребители, които от време на време да пускат по някоя бомба. МиГ-21 перфектно се вписва в тези критерии.
Съветският самолет не би паснал на западните сили, посочва изданието, защото не може да носи голям брой оръдия и няма място за сложно електронно оборудване. МиГ-ът обаче е перфектен за СССР и нуждата му от изтребител, управляван от наземен контрол.
Как се държи изтребителят по време на война? МиГ-ът не е влизал в сражения по оста НАТО – Варшавски договор, въпреки че е бил в бойна готовност. Той се сражава във Виетнам и Близкия изток, участва в сраженията и по време на Шестдневната война. В тях западните сили бележат по-голям успех.
Броят на операциите, в които участва МиГ-21, намалява в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Влияние оказва и разпадът на Съветския съюз. Въпреки това военновъздушните сили на различни държави продължават да използват съветския изтребител и неговите китайски модификации. Към настоящия момент 18 ВВС, включително две от НАТО (Румъния и Хърватия), разчитат на този модел.
Китай приключи с производството на J-7, a след няколко инцидента Индия пенсионира МиГ-овете. Това означава, че края на МиГ-21 е близо. Много от моделите на J-7 и F-7 са сравнително нови и ще останат в експлоатация за известно време. Възможно е никога да не видим изтребител, който да издържи 100 години. МиГ-21 лесно ще достигне шестдесет, а може и седемдесет години. Той си остава един от най-емблематичните изтребители в историята на бойната авиация.