В ерата на Студената война на световната карта има две суперсили – САЩ и Русия. Те се различават по идеология, а съревнованието им в различни области – включително космическата – е пословично.
И докато в определен момент изглежда, че руснаците имат предимство в космическата надпревара, те така и не успяват да кацнат на Луната. Защо?
От Curious Droid дават отговор. Съветските учени първи изпращат сателит в орбита, те първи изпращат и човек в космоса, първи заснемат тъмната страната на Луната.
През 1969 година, обаче, американският екипаж на Аполо 11 достига Луната и за първи път човешки крак стъпва на спътника ни.
Анализаторите посочват, че вътрешни борби в редиците на СССР играят ключова роля за неуспеха им. И докато САЩ и Русия водят битка едни срещу други да са първи и най, то в руснаците водят и битки помежду си. Вместо да работят заедно, различни екипи, проектиращи ракетите, се надпреварват.
В един момент Кремъл има тридесет различни дизайна на ракети, между които трябва да избере. Има и друг проблем – инфраструктурата.
На американска земя има необходимата инфраструктура за изграждането на масивни двигатели F-1. В Съветския съюз нямат такава и строят по-малки двигатели N1. Те биват събрани кръгообразно в единна структура, която се различава значително от американските ракети.
Руснаците създават ракета и правят четири тестови полета, но всички те се оказват неуспешни. Ракетите са унищожени. След провалите космическата програма на СССР също претърпява крах.