Жестът му е запечатан в съзнанията на хора по целия свят и въпреки това името на Аугуст Ландмесер не е особено известно. Той е човекът, скръстил ръце на онази емблематична снимка, на която голяма тълпа прави нацистки поздрав.
Изображението е заснето на 13 юни 1936 година в корабостроителницата „Блом Фос“ в Хамбург, където Адолф Хитлер присъства на церемонията за пускане на вода на военната учебна барка „Хорст Весел“. Всички мъже на снимката са работници в корабостроителницата.
Този вид непокорство се е считал за голяма обида в нацистка Германия, а в първите си години на управление Хитлер „прочиствал“ всички противопоставили се. Но какво подтиква Ландмесер към отказа да поздрави лидера и какви са последствията от това?
Подбудите му към подобна проява са случайни. За да бъдат разбрани, трябва да се хвърли поглед още по-назад в историята на Германия – до периода след края на Първата световна война. Верайският договор подпечатва тежката участ на местната икономика, рухнала след войната. Безработицата по онова време е изключително висока – от 1926 до 1932 незаетите германци нарастват от два до цели шест милиона.
След като се установява, че Ландмесер се е сгодил за еврейка, той е изключен от партията, тъй като връзката му сериозно нарушава нововъведените Нюрнбергски закони, въведени на расова основа. Това обаче не го спира по пътя към брак и дете с Еклер.
Принуден да напусне Германия, Ландмесер се опитва да замине за Дания със семейството си, но на границата е задържан с обвинението, че позорно е „опетнил расата си“. Той е предупреден да сложи край на отношенията си с Еклер, но не го прави и през 1938-а е арестуван. Присъдата е три години в концентрационен лагер. По същото време Гестапо арестува бременната с второ дете Еклер и тя е изпратена в женски концлагер. По-нататъшната съдба на еврейката е неясна, но се предполага, че е преместена в център за евтаназия, където умира с други 14 000 души.
Ландмесер е освободен на 19 януари 1941, а после става бригадир във фирма за превоз на товари. През февруари 1944 година е принуден да стане част от наказателния 999-и пехотен батальон на Вермахта, тъй като по това нацистите страдат от недостиг на войници. На 17-и октомври 1944-а година е убит в Хърватия, по време на битка срещу настъпващите съветски войски, а смъртта му е потвърдена едва през 1949-а.
Двете деца на Ландмесер – Ингрид и Ирен оцеляват при Втората световна война. През 1996-а Ирен Еклер пише книгата „Настойнически документи 1935 – 1958: Преследването на едно семейство, „позорящо расата““. Баща ѝ остава символ на бунтовничеството и до днес, а емблематичната му снимка обобщава неподчинението на германските граждани, страдали от нацисткия режим.