Нацисткият поздрав на английските футболисти

Нацисткият поздрав на английските футболисти. В заглавието на пръв поглед има грешка, но в действителност е коректно. Англичани, стоящи с вдигнати ръце във въздуха. В нажежения берлински въздух.

Това е жест, който модерният човек свързва с насилие, смърт. И с право. Но нека погледнем от дистанцията на времето и си обясним какво кара футболистите на Англия да поздравят по нацистки режима в Берлин.

За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем първо в далечната 1935 година, пише These Football Times. Адолф Хитлер вече е бил избран за канцлер на Германия. В някои кътчета на Англия на неговите политики се гледа с добро око, но други усещат, че нещо не е наред. Това е демонстрирано от протестиращи край стадиона „Уайт Харт Лейн”, където предстои да се изиграе футболен мач между двете страни. Те дори призовават той да бъде отменен.

Демонстрантите обаче не отправят апела си само към местната футболна федерация, но и към вътрешното и външно ведомство. Аполитичната природа на футбола е изправена пред предизвикателство. Седмици преди срещата Джон Саймън (вътрешен министър) заявява, че футболната асоциация на Англия (FA) е независим орган. Политическият елит – осъзнаващ значението на двубоя и извън терена за дипломатическите отношения с немците – отговаря именно по този начин на призивите да бъде отменен мача и с „независимостта на FA” си измива ръцете. Мачът в Лондон все пак се изиграва, а англичаните бият с 3:0.

Три години по-късно – след седмици на преговори – двете страни се съгласяват да изиграят още един приятелски мач. Този път в Берлин. Това, което не знае английската FA, е колко важна ще се превърне датата 14 май.

Два месеца по-рано Германия анексира Австрия, нарушавайки Версайския договор. Отговорът на международната общност след тази агресия обаче е противоречив. Някои остро осъждат агресията на нацистите. За други обаче Версайският договор налага ненужни рестрикции на Германия и за тях няма проблем от нарушаването на несправедлив договор.

Противоречива е и реакцията на Лондон. Британският посланик в Берлин връчва протестна нота на властите, но в ушите на премиера Невил Чембърлейн още кънти ехото от Първата световна война и един нов въоръжен конфликт е желателно да бъде избегнат.

Чембърлейн осъзнава колко е важна футболната среща през 1938 година. За разлика от предишната, сега германците влизат в двубоя с високо вдигната глава – непобедени в 14 мача след загубата срещу Англия. Анексирането на Австрия означава също така, че австрийци могат да играят в отбора на Германия. Австрийски играчи, които са били Англия с 2:1 през 1936 година.

Нацисткият режим има огромен интерес от победата на футболния терен, защото – по думите на британския посланик в Берлин Невил Хендерсън – „нацистите искат победи за затвърждаване на режима си”. В техните очи това е начин да се демонстрира превъзходството на суперрасата.

Огромно желание има и от страна на футболните привърженици. В седмиците преди мача 400 000 заявления за билети са подадени към служителите на „Олимпиащадион”, чийто капацитет разбира се е далеч по-малък. Отчитайки тези факти, дипломат от британското външно министерство се свързва със Стенли Роуз (тогава секретар на FA) и подчертава: „Изключително е важно за нашия престиж да се представим първокласно”.

Той предава това на футболистите преди мача. Второто му желание, обаче, се оказва проблематично. Часове преди първия съдийски сигнал Стенли Роуз казва на националите, че трябва да направят нацистки поздрав в знак на добра воля към домакините.

Подобна заповед не се дава лесно. В мемоарите си някои английски национали пишат, че първоначалната реакция в съблекалнята е била на гняв. Всички се противопоставят. Виждайки това, британските дипломати от посолството се опитват да убедят футболистите, че нацисткият поздрав се разглежда като формален жест, а не одобряване на режима на Хитлер. Невил Хендерсън успява.

Английските национали излизат на терена и вдигат ръцете си високо. Това се случва пред очите на Гьобелс и Гьоринг, които са на трибуните (спекулира се, че Хитлер не е на мача, защото в този момент планира инвазията в Чехословакия).

Двубоят се изиграва джентълменски – без груби нарушения – а англичаните побеждават с 6:3 въпреки големите очаквания към тима на германците. Въпреки модерната реторика, че нацисткият поздрав е срамна страница за английската нация, съвременните възгледи (през 2003 година Би Би Си определя поздрава като един от най-тъмните моменти в спорта) не обрисуват напълно картината през 1938 година.

За модерния човек нацисткият поздрав е знак на подкрепа към режим, който въвлича Европа и света в кръвопролития и неописуеми актове на насилие. Тези факти, обаче, не са били известни на английските национали през 1938 година (година преди началото на войната). За футболистите това е бил жест на добра воля към домакина. За англичаните тогава това, което е било от истинско значение, е била самата игра.

Футболът често се политизира, но този инцидент показва, че футболът може да се политизира, само ако позволим това. За английските национали на 14 май 1938 година в Берлин е била важна победата. И тя е постигната на терена ...