Отидете към основна версия

67 672 25

10 случайни открития, променили света

  • открития-
  • случайни-
  • каучук-
  • тефлон-
  • виагра-
  • рентген-
  • пеницилин

Кибритът, рентгенът и куп други изобретения са изумили дори собствените си откриватели

Ежедневно ползваме голям брой продукти, които са плод на развитието на човечеството през вековете. Някои от тях са се появили на бял свят съвсем ненадейно. Ето и някои от най-важните открития в науката, "пръкнали" се съвсем случайно, но улеснили живота ни до безкрай.

10. Вулканизираният каучук

Открит е съвсем случайно през 1839 година от химикът и изобретател Чарлз Гудиър. Той смесил каучук, сяра и олово и ги нагорещил, но бил изненадан, че каучукът, макар и втвърден, е все още използваем. Така светът се сдобил с каучук, устойчив и на горещи, и на студени температури.

Вулканизираният каучук променя изцяло развитието на индустриалния свят. Използва се в производството на автомобилни гуми, подметки за обувки, конвейерни лени и други.

9. Триплексът

Триплексът, познат още многопластово ламинирано стъкло, е открит през 1903 година от френския химик Едуард Бенедиктус . Ученият изпуснал стъклена колба с целулозен нитрат и за негово учудване тя не се разбила на парченца. Няколко седмици по-късно той създал перфектния триплекс, а през 1909 г. го патентовал именно такъв, какъвто го знаем днес.

8. Силденафилът

Силденафил са онези малки сини хапчета, лекуващи еректилна дисфункция и по-познати на широката общественост като „виагра“. Революционно откритие, случило се съвсем ненадейно.

В началото на 90-те, група от фармацевти от Англия синтезирали съединение под името „UK-92480”, предвидено да лекува хипертония и стенокардия. В последствие новото лекарство се оказало пълен провал в тази насока, но все пак имало ефект, но… под кръста.

7. Кибритът

В началото на XIX век британският фармацевт Джон Уокър приготвял лекарства, смесвайки различни химикали с помощта на дървени клечки. Веднъж след приключване на работата си той забелязва, че по тях се е полепнало засъхнало вещество. И подобно на всеки пестелив британец, той се опитал да го изстърже, за да ползва пръчиците отново. При рязкото драскане на материала той… се запалил и създал „безценната“ клечка.

6. Тефлонът

Говори се, че всеки човек се докосва до тефлон поне веднъж дневно. Тефлонът е най-важният полимер в света, познат още като „политетрафторетилен“. Открит случайно през 1938 от Рой Плънкет, когато се опитвал да създаде фреон. Той напълнил тетрафлуороетилен в бутилка под налягане. Открил, че вътрешността на бутилката е обвита със страннен воссъчен бяк материал, който бил неестествено хлъзгав.

5. Корнфлейксът

Корнфлейксът е изобретен от американския доктор Джон Харви Келог) и неговия брат Уил Кейт Келог. Двамата братя търсели един основен вегетариански продукт за техните пациенти, който да подкрепя оздравителните процеси на организма. Случайно разточват на тънки кори сварено пшеничено брашно, изпичат леко тестените листове, смилат ги и по този начин двамата откриват корнфлейкса през 1902 г.

4. Рентгенът

Германски физик на име Вилхелм Рьонтген открива електромагнитното излъчване, познато като рентгеново.Той експериментирал с катоднолъчеви тръби, когато забелязал необичайна светлина в тъмната си стая. Веднага разбрал, че зад това стои новото лъчение, но не знаел какъв тип лъчение е. Нарекъл го „x-ray” (от англ. – „х“ като „неизвестно“ лъчение).

3. Микровълновото лъчение

През 1943 година унгарският инженер Золтан Бей открива микровълновото лъчение. Търсейки енергиен източник за радарно оборудване, той осъзнал, че има парче шоколад в панталона си, което се топи. Няколко години по-късно откритието му намира широко приложение.

2. Бакелитът

През 1907 година белгийско-американският химик Лео Бакеланд експериментирал, търсейки заместник на шилака, скъпа смола, добивана от изпражненията на женската гумена въшка. Той изследва реакциите на фенол и формалдехид и първоначално получава смолата новолак, а впоследствие и твърдата пластмаса бакелит (полиоксибензилметиленгликоланхидрид).

Бакелитът се превръща в първата широко използвана пластмаса. Ниската му електропроводимост и свойството му да запазва формата си при относително високи температури го превръща в основен материал за зараждащата се електротехническа промишленост, а скоро той навлиза и в други области на промишлеността. През 1944-а, когато Бакеанд умира, бакелитът се използва за производството на над 150 000 различни артикула.

1. Пеницилинът

Докато работи в лабораторията си в мазето на болницата Св. Мария в Лондон, Александър Флеминг забелязва "ореол", при който липсва бактериален растеж около синьо-зеленият мухъл, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална култура. Той стига до заключението, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния растеж и разтваря клетките на бактерията. Отглежда чиста култура и открива, че това е пеницилиновият мухъл, сега познат като Penicillium notatum.

Поставете оценка:
Оценка 4.7 от 7 гласа.

Свързани новини