Гръцкото правителство реши да лиши серопозитивните от социални помощи и пенсии по инвалидност. От тук нататък, право на тези помощи ще имат само болните от ХИВ/СПИН, които се намират в последния стадий на болестта, пише GRReporter.
Според неправителствените организации хората, които живеят със смъртоносния вирус са принудени да изнемогват в името на оздравяването на държавните финанси.
„Вместо да работят по план за борба със СПИН-а и за премахването на дискриминацията към носителите на вируса в страната, те планират тяхното унищожение. И преди началото на икономическата криза инвалидите, и в частност ноителите на вируса на СПИН, нямаха необходимата подкрепа от страна на институциите. Никога нямаше достатъчна политическа воля за прилагането на единна стратегия за борба със заразата от СПИН и социалните последствия от нея. В резултат имахме рязко покачване на новите случаи на зараза в страната, което е обект на коментари на световно ниво, както и увеличение на социалните проблеми”, посочват представители на организациите.
Според тях не е правилно на носителите на вируса да се преглеждат от медицинската комисия към Центъра за удостоверяване на инвалидност, понеже лекарите, които участват в нея не са специалисти по заразата със СПИН.
Представителите на организациите сочат, че СПИН е комплексно и хронично заболяване с много сериозни последствия. При оценяването на процента на инвалидност трябва да се вземат предвид важни фактори като възраст, брой на годините, в които даден човек е серопозитивен, страничните ефекти. Много от серопозитивните страдат от депресия, често придружена от самоубийствени мисли, психосоциален стрес и психични разстройства.
Според организациите това са фактори, които също трябва да бъдат взети под внимание. Те определят социалната стигматизация и изолация като ключови параметри, които трябва да бъдат включени при определянето на степента на инвалидност.
Големият страх на представителите на организациите е, че много серопозитивни „ще прекратят поемането на медикаменти, за да достигнат до състояние на болни от СПИН, за да имат достъп до социалните помощи”.
Вик на помощ срещу непрекъснатото намаляване на финансирането за лекуването на заразените с вируса на СПИН отправи и неправителствената организация „Лекари без граници”. В събота те ще проведат мероприятие в центъра на Атина с цел да призоват гръцкото общество да подкрепи тяхната кампания „Европа, долу ръцете от нашите лекарства”.
Според „Лекари без граници”, ако един човек започне навреме терапия срещу вируса на СПИН, вероятността той да го предаде на други намалява с 96%. През юни тази година правителствата обещаха, че броят на хората, които ще започнат терапия срещу СПИН ще достигне до 15 милиона до 2015. Световният фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария се съгласи да осигури половината от средствата за постигането на тази цел. Въпреки това, сочат от „Лекари без граници”, финансирането е недостатъчно и за пръв път от създаването си през 2002 Световният фонд е „притиснат финансово”.
„Никога досега през десетте години, в които лекуваме хора, живеещи с вируса на СПИН не сме достигали толкова близо до такъв обещаващ момент за ограничаването на тази епидемия”, заяви Тидо фон Сен-Ангерер, ръководител на кампанията за достъп до основните лекарства на „Лекари без граници”. „Правителствата на най-засегнатите страни искат да действат по научен начин, да грабнат възможността и да променят напълно това, което се случва до днес с епидемията на СПИН. Но това не означава нищо при липсата на средства, които биха спомогнали за неговото осъществяване”, допълни той.
„Лекари без граници” призовават Световния фонд да не се бави, да не намали или прекъсне новия кръг от финансирания, а страните - дарителки – да набавят необходимите средства.
„В момента се намираме в абсурдната ситуация, в която, докато всичко ни води към потискането на разпространението на вируса на СПИН, критичният въпрос с финансирането ни тегли точно в обратната посока”, казва Шела Уудс, ръководител на програмата на „Лекари без граници” в земеделските райони в Малауи. „Трябва да действаме бързо, да спасим колкото се може повече човешки животи и да избегнем връщането назад, защото страните не могат да се справят с този проблем сами”.