Всички страни-членки на Европейския съюз, с изключение на Великобритания, ще работят за ново междуправителствено споразумение за по-интегриран фискален съюз, който трябва да изведе Европа от дълговата криза и да спаси еврото.
Държавните и правителствени ръководители на България, Чехия, Дания, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Швеция заявиха, че е възможно да участват в този процес след консултации с парламентите си. Тяхното решение изглежда още по-ясно изолира Лондон, който единствен не е съгласен да участва в новия договор, предаде БГНЕС.
Кризисната среща на върха на ЕС, която започна снощи в Брюксел, беше белязана от остро противопоставяне на Великобритания и останалите страни членки, които не успяха да се договорят за ревизия на договора на ЕС на ниво 27, целяща засилване на бюджетната дисциплина на еврозоната.
Причина за това бяха изискванията на Великобритания, които създадоха напрежение по време на преговорите. Заради натиска на евроскептиците в своята партия британският премиер Дейвид Камерън заплаши да наложи вето. Той поиска лондонското Сити да бъде освободено, ако се наложи, от европейската наблюдение на финансовия сектор.
"Бихме предпочели споразумение на ниво 27 (всички държави-членки на ЕС), но това не беше възможно заради позицията на нашите британски приятели", които поставиха "неприемливи за всички останали страни искания", каза със съжаление френският президент Никола Саркози.
Камерън обаче изрази задоволство. "Това беше трудно, но добро решение", заяви той и допълни, че страната му не е получила необходимите защитни прегради. Заради този неуспех, еврозоната се ориентира към договор, ограничен само до 17-те страни членки, към които първоначално се присъединиха шест от десетте страни на ЕС, които не членуват във валутния съюз, сред които България.
Лидерите на ЕС се споразумяха по съдържанието на мерките, които трябва да затегнат управлението на публичните сметки на валутния съюз с въвеждането на "златно правило" във всички страни и почти автоматичното налагане на санкции.
Те се надяват, че това ще е достатъчно, за да бъде убедена Европейската централна банка (ЕЦБ) да направи повече, за да им помогне при овладяването на безкрайната дългова криза, която продължава повече от две години и заплашва самото оцеляване на еврозоната.
Премиерът Бойко Борисов разчита до март България да е готова с необходимите конституционни промени, предвидени в договореното в Брюксел фискално споразумение за бюджетна стабилност, предаде БНР. У нас вече са водени консултации по темата с различни политически сили. Те ще продължат и в следващите седмици, увери Борисов. В края на Европейския съвет той съобщи още, че България няма да участва в осигуряването на допълнителни средства за Европейския спасителен фонд.