Сред горещи и продължителни спорове, Европейският парламент отхвърли договора ACTA. Спорното международно споразумение за борба с интернет пиратството, отприщило серия протести на Стария континент, не срещна подкрепа в пет ключови комисии на европарламента преди това, което до голяма степен предопредели днешния вот.
ЕП отхвърли АСТА с 478 гласа против, 165 въздържали се и едва 39 гласа „за“.
След важното гласуване някои евродепутати се изправиха с плакати, гласящи „Здравей, демокрация. Сбогом, АСТА“. Някои депутати настояха гласуването да се отложи, след като Европейският съд се произнесе дали договорът е в противоречие с гражданските права и свободи.
Остри критики към документа отправи докладчикът по договора Дейвид Мартин, британски евродепутат от Групата на социалистите и демократите.
На обратното мнение е ресорният еврокомисар по търговията Карел Де Гухт, според когото отхвърлянето на споразумението ще е „отстъпление“ от защитата на правата на интелектуалната собственост по света. Той също призова ЕП да изчака позицията на съда, преди да реши съдбата на АСТА.
Депутати от Европейската народна партия се изказаха в подкрепа на подобен договор, който да защитава носителите на авторско право от злоупотреби в интернет.
Споразумението бе шумно заклеймено най-вече заради опасението, че ще превърне интернет – доставчиците в онлайн полицаи, а потребителите – в потенциални престъпници, ограничавайки свободата в интернет и престъпвайки личната неприкосновеност.
Драконовските мерки, предвидени в договора, обхващат всички сфери на интелектуалната собственост – от софтуерното инженерство до земеделието. Именно липсата на ясно разписани критерии породи основните опасения и критики към договора.
Европейската комисия реши да се обърне към Европейския съд за правно мнение.
До момента Полша, Чехия, Словакия, Словения Латвия, Дания, Германия, България, Румъния и Австрия замразиха ратификационния процес на спорния договор. Документът изисква и одобрение от Европейския парламент.
Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мексико, Мароко, Нова Зеландия, Сингапур, Швейцария и САЩ подкрепят споразумението.
Противниците на договора твърдят, че неясните формулировки в него може да доведат до ограничаване на права и свободи като свободата на изразяване, правото на неприкосновеност на личния живот и свободата на словото.