Германия и Франция охладиха надеждите Гърция и й посочиха да не очаква забавяне на международното споразумение за спасителна помощ. Атина официално поиска още 2 години, за да изпълни строгите ангажименти към кредиторите. Това значи съкращаване на разходи, приватизация, орязване на бонуси и други.
Финансистите на страна са категорични, че ударно затягане на коланите ще се окаже контрапродуктивно и ще донесе повече проблеми, отколкото решения.
Париж и Берлин обаче са убедени в друго – поетите ангажименти трябва да се спазват. Ето защо Ангела Меркел и Франсоа Оланд не са склонни да позволят на Гърция да си губи времето.
„За мен е много важно всички да стоим твърдо зад нашите обещания“, заяви Меркел и призова Гърция за следва „пътя на реформи, който се изисква от повечето гръцки граждани“.
Гърция ще остане в Еврозоната, но, разбира се, трябва да направи всички нужди усилия за това, допълни френският президент Франсоа Оланд.
Атина получава пари, за да оцелее за сметка на реформи, с които трябва да намали публичните си разходи, да събере повече приходи в хазната и да се пребори измамите. Извоюването на отсрочка бе едно от първите обещания на новото правителство. В противен случай е твърде вероятно страната отново да бъде завъртяна в спиралата на предсрочни и непредсказуеми избори, предупреди по-рано премиерът Антонис Самарас.
Предстои му среща с Меркел и Оланд, като вероятно ще се опита отново да ги убеди в правотата на гръцката позиция.
Правителството изготви план за икономии на 11.5 милиарда евро до 2014 година, но сега ще се опита да удължи срока до 2016 година. Атина няма да иска допълнително средства, след като през март договори спасителен пакет от 130 милиарда евро.
През септември страната ще бъде посетена от нова комисия на т.нар. „Тройка“ - МВФ, ЕС и ЕЦК, чиято задача е да провери именно как се изпълняват реформите.