Атина прие икономии, но вещае политическа криза

Лидерите на тристранната, но крехка гръцка коалиция приеха плана за икономии на 11.5 млрд евро, обявен преди дни. Те ще засегнат най-вече заплатите в публичния сектор и пенсиите, които ще бъдат намалени.

Одобрението идва след скептичната оценка на т.нар „тройка“ (МВФ, ЕК и ЕЦБ) за изпълнението на антикризисния план. Появиха се и опасения, че Атина ще свърши парите си около 20 август.

Съкращенията на разходи бяха неотложни, за да получи Атина в замяна последния транш от международната спасителна помощ в размер на 31,5 млрд евро.

Без това финансиране Гърция вероятно щеше да напусне Еврозоната и да стигне ръба на фалита, отбелязва Би Би Си.

Двете водещи партии в новия кабинет, консервативната „Нова демокрация“ и социалистите от ПАСОК, отново настояха Гърция да получи разсрочка, за да извърши останалите реформи, с които да намали публичните разходи и да се пребори с данъчните измами.

Целта на кабинета на Антонис Самарас е крайният срок да се измести след 2014 година. В противен случай е твърде вероятно страната отново да бъде завъртяна в спиралата на предсрочни и непредсказуеми избори.

Около 2 месеца отне съставянето на настоящия кабинет, събрал двете противостоящи си партии на прехода и малкия балансьор – Демократическата лява партия. Изборите пратиха в парламента радикалната „Нова зора“ и неонацистката „Златна зора“, което допълнително развихри политическата криза.

По-рано американската агенция Moody's обяви, че шансът Гърция да напусне Еврозоната се е увеличил. При такъв развой на събитията ще последва „ефектът на доминото“ във финансовия сектор и верига от сътресения. От  Moody's предупреждават, че тези сътресения ще трябва да се платят на много висока цена. 

Преди да получи отсрочка, Гърция трябва да си върне кредитоспособността, за да убеди международните донори и пазарите.

По-нататък Гърция ще трябва да намери начин да спести още 11.5 млрд евро.