„Статията на професора по международни политически отношения от скопския юридически факултет Денко Малевски, че Гоце Делчев и Кръсте Петков Мисирков са били македонски българи и че в миналото сме били един народ с българите, разбираемо се натъкна на остри реакции. Професор Малевски постъпи като родител, който казва истината на осиновеното си дете след 30 години. Нормално е то да бъде в шок, да не я приема. Но това, което направи Денко, трябваше да го направят много отдавна македонските учени и историци. След падането на комунизма и гласуването на нашата независимост трябваше да започнат наново да изучават македонската „забранена“ история“, пише македонският политолог Благойче Атанасовски в материал за скопското електронно издание „Фактор“.
Прекалено дълго се мълчеше!, посочва той в статията, цитирана от агенция "Фокус". Защо нашата историография мълчи и крие историческите събития от вече далечната 1945 година, когато през януари около 20-30 хиляди македонци, които се смятали за етнически българи и били служители и функционери в периода 1941-1944 година, когато България анексира Вардарска Македония, са убити за само няколко седмици от страна на новата комунистическа власт в новоформираната македонска държава, както се разбира, по заповед и със знанието на Маршала (Тито)? Защо въобще не се знае кои са Димитър Гюзелов и Димитър Чкатров и каква е била тяхната роля в македонската политика във вихъра на Втората световна война? Защо бягаме от това и се плашим? След това, ако нашите възрожденци от средата на XIX век Кузман Шапкарев, братя Миладинови и редица други са се смятали за етнически българи, защо нашите историци и учени не са обяснили това на нашата общественост, както и кои са причините и ситуацията, в които те са се обявявали за такива? Нашият председател на комисията за добросъседски отношения и решаване на историческите проблеми с България, професор Драги Георгиев, е заявил, че и според мемоарите на вече легендарния Андон Янев – Кьосето, обявяването на интелигенцията в Македония като етнически македонски българи е било под конфесионална (религиозна) конотация, понеже са били част от Екзархията, намирайки убежище в нея, за да не попаднат под гръцкия натиск на Патриаршията за погърчване на славянското население. Ето, подобна аналогия изнесе в своето съобщение и бившият дългогодишен депутат и острие на ВМРО-ДПМНЕ Илия Димовски, който заяви, че, „както македонците са се писали българи заради принадлежността си към Екзархията, така и етническите българи са се писали като гърци в Патриаршията, в десетилетията, в които са нямали държава! Еврика!
Но тогава какво правиха нашите историци и политици през тези 30 години? Добре, през комунизма не сме имали самостоятелна държава, друг е бил центърът на властта, който е дирижирал политико-историческите наративи, но защо през целия период на независимостта не отворихме „болните исторически рани“ и не намерихме логично обяснение на всичко? Трябваше ли да се изложим като циркаджии пред целия свят и трябваше ли нашите исторически фрустрации и комплекси, че сме последно създадената политическа нация на Балканите, да ги лекуваме и да търсим хиляди години назад, да търсим утеха и легитимация за съществуването на нашата отделност в античността? Или да снимаме шизофренични видеоклипове, които вървяха по държавната МРТ, че Господ е създал македонците и че от тях произхожда бялата раса? Не е ли това поражение на една нация и една история, не е ли това заблуждаване и манипулация на собствения народ?
Историята има логично обяснение!
Бъдете спокойни, не сме българи. Историята е сложна наука, с много преплетени релси, но си има свой път и коловоз. През 1870 година, близо 8 години преди създаването на Санстефанска България, българската екзархия е призната с ферман от Султана и същата беше институционализирана на територията от Охридското езеро до Морава и Дунава на север, до Черно море на изток и до Егейско море на юг. Нормално, тя имаше „образователно-политическа“ задача да вдъхне български национален дух на цялото население, като всичко това с цел да се създаде Голяма българска държава. Тя съществува три месеца, от 3 март до 31 юни 1878 година. От този момент, когато етнографската територия на Македония беше върната отново в рамките на Османската империя, започна вековната борба на българската държава за присъединяване и връщане на македонските територии към майка България, като те ги смятат за изконно български. Как смятате, че е мислел един Гоце Делчев, който е учил в Солунската мъжка екзархийска гимназия, в офицерското училище в София и е учителствал в българското екзархийско училище в Ново Село, Щипско? Абориген? Македонски българин, но „българин“, който е смятал, че борбата за освобождение на Македония е чисто вътрешна и че всяка намеса от съседните България, Гърция или Сърбия е вредна за самата Македония и нейните интереси. И накрая какво ще се договорим, че е бил Делчев: българин с македонско национално самосъзнание? Труден въпрос, биха казали братята от другата страна на Осоговието. Кръсте Петков Мисирков, всепризнатият баща на македонизма, който е наясно, че е част от „българското племе“, дава основите на езиковия и националния сепаратизъм, тъй като е достатъчно съобразителен да разбере, че обединението на Македония с майка България никога няма да се случи заради интересите на Великите европейски сили и тяхното изрично противопоставяне по този въпрос. За да се запази териториалната цялост на Македония и компактността на нейното славянско население, той посажда семето на македонизма: създава отделна политическа нация – македонци, с отделен македонски език, т.е. той казва, че първо трябва да създадем отделния от българския език – македонски, а след това да пледираме за създаване на македонска политическа нация и македонска политическа общност. По стечение на историческите обстоятелства, точно така се случва няколко десетилетия по-късно.
Не хвърляйте дървета и камъни по Денко, той обича Македония повече от всички вас!
Професор Денко Малески разказа частични истини, без задълбочено обяснение, което в крайна сметка послужи за истеризация на местната общественост и за задоволяване на капризите на българските политици. Идеята на Малевски е съвсем друга: той винаги се е противопоставял на фантасмагориите на пробутваната македонска истина, тъй като е знаел, че същата ще бъде само препъни камък в бъдещето на Македония. Денко първи застана на стълба на срама в началото на 90-те, когато казваше, че времето работи против нас в спора с гърците, а не за нас, както ни убеждаваше целият корумпиран политически елит. Накрая Малевски се оказа прав. Смятам, че като човек той е много по-напред във времето, със своя опит и познанията си за функционирането на международните отношения и колко са сурови те. Денко пробва да отвори Кутията на Пандора с нашите съседи, надявайки се, че от нея ще излязат всички исторически злини, които обременяват нашите отношения и накрая ще остане надежда за по-добър утрешен ден и изграждане на истински добросъседски-братски отношения.