През октомври 1944 година фюрерът на Третия германски райх Адолф Хитлер одобрява решението за конфискуването на велосипедите в окупираната Дания. Това пише CPH Post, позовавайки се на изследване, публикувано в списание Historisk Tidsskrift. По данни на изследователите, това е един от малкото случаи, когато Хитлер е предприемал непосредствено участие в управлението на Дания по времето на Втората световна война.
Това решение е хвърлило датчаните в ярост: те започнали да издават тайно вестници, в които осмивали немците и наричали откраднатите велосипеди тайното оръжие на Хитлер, пише Блиц. Ръководителят на изследователската работа Джон Лауридсен отбелязва, че епизодът с конфискацията на велосипедите изглежда незначителен в списъка с престъпленията на Хитлер, но той е открил вътрешна борба за власт в немските окупационни сили. Войските в Дания тогава са били командвани от Херман фон Ханекен, датското отделение на гестапо е било оглавявано от обергрупфюрера на СС Гюнтер Панке, а в качеството на имперски представител в Дания от Германия е бил изпратен Вернер Бест.
Всеки от тях е имал свои цели и методи за тяхното постигане: Ханекен и Панке се обявявали за сурови мерки, Бест се е безпокоил от вероятността за избухване на безредици заради конфискуването на велосипедите. Последният е уговорил Хитлер да намали обема на иззетите транспортни средства, но, въпреки това, случилото се смята за най-голямата кражба на велосипеди в историята на Дания. Официално конфискацията на велосипедите била наречена "придобиване", смятало се, че собствениците им ще получат компенсация от държавата, а всъщност, подчертават изследователите, това е било кражба.
Историците отбелязват, че в окупирана Дания велосипедите са били много важно средство за транспорт - поради недостига на гориво те са били необходима алтернатива на автомобилите. Планът по превземането на Дания е бил утвърден в Берлин през 1939 година, още през април 1940 година войските окупират страната. При това режимът на военна окупация в Дания е започнал едва през 1943 година - до тогава кралят и правителството са успели да запазят своите правомощия.