На 13 юни 1878 година – започва Берлинският конгрес, чиято задача е ревизия на решенията на Санстефанския мирен договор от 3 март същата година.
Той завършва с подялбатата на България и нейното разпокъсване.
Берлинският конгрес е проведен в министерската сграда Радзвил в Берлин от 13 юни до 13 юли 1878 г. Разглежда намаляването на влиянието на Русия върху Балканите, в резултат от спечелената от нея Руско-турска война (1877-1878). Това означава подялбатата на България и нейното разпокъсване.
Други разглеждани въпроси са статута на Цариград,проливите Босфор и Дарданели, Румъния, Сърбия, Черна гора; териториална подялба на османски владения и др.
В заключение се подписва Берлинският договор.
Берлинският договор свива територията на българското княжество, в земите между Дунав и Стара планина и дотогавашния софийски санджак. Между Стара планина и Родопите се обособява автономна област Източна Румелия, а Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават под пряката власт на султана. Сърбия запазва завладяното през войната Южно Поморавие с градовете Ниш, Пирот и Враня. Черна гора също се уголемява териториално, но придобивките ѝ на адриатическия бряг са поставени под австро-унгарски контрол.
Австро-Унгария окупира Босна и Херцеговина, както и Новопазарският санджак. Северна Добруджа е предоставена на Румъния като компенсация за Южна Бесарабия, отнета ѝ в полза на Русия. Русия се разширява и в Кавказ с градовете Батуми и Карс. Договорът изисква от Османската империя да приложи и видоизмени устава за ограничена автономия на Крит. Великобритания узаконява правото си да окупира Кипър.
Съдбата на България е решена без нито един българин. Методий Кусевич, тогава архимандрит и протосингел при Пловдивската митрополия, обръща публично внимание на подготвяните от Англия и Австро-Унгария несправедливости спрямо българския народ и организира подписки от всички земи, които да бъдат занесени до Берлинския конгрес.