Цинично е работниците от България и Румъния да бъдат обвинявани за взрива на коронавирус в германските кланици "Тьонис", казва Елена Страто. Тя консултира източноевропейците в Гютерсло в рамките на проект на ЕС.
ДВ: Изненадана ли сте от масовата инфекция в кланиците "Тьонис"?
Елена Страто: Това, което се случи, не е изненадващо. И други месопреработвателни предприятия, в които през последните седмици бяха регистрирани заразени хора, подлежат на критика: заради трудовите договори с "командированите работници", заради теснотията както във фирмените столове, така и при транспортирането и настаняването на хората от източноевропейските страни. С тези работници трябва на всяка цена да се говори колкото е възможно по-бързо и открито, защото те пребивават в голяма несигурност. Същото важи и за населението в окръг Гютерсло - атмосферата е много напрегната.
ДВ: Дали източноевропейските работници наистина са виновни за разпространяването на коронавируса в "Тьонис"? Това твърдение тръгна от кризисния щаб на концерна, а после и министър-председателят на Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет свърза избухването на заразата с "румънците и българите".
Елена Страто: Напротив, ясно трябва да се каже, че работниците не бива да стават изкупителна жертва. Виновни са най-вече големите концерни и трудовите посредници, сред които цари организирана безотговорност, както и крайно лошите условия на живот и на труд. Според нас твърдението, че работниците са донесли вируса от своите страни, е цинично, ако не и абсурдно. Работодателите трябва да полагат много повече усилия за защитата на персонала, например - да осигурят възможност за дезинфекциране и да измерват температура на хората при влизане в кланицата. Трябва да се подобрят условията, при които са настанени тези хора, да се спре пренаселването на жилищата и истински да се повишат предпазните хигиенни мерки. Много от работниците разказват освен това, че се трудят по 10-12 часа на ден, най-малко шест дни седмично. Нека не забравяме, че сега е сезонът на барбекютата и търсенето на месни продукти е особено голямо. Ограничителните мерки за пътуване към Румъния и 14-дневната карантина бяха отменени едва на 15-и юни. Дотогава фирмите не можеха да привличат нови кадри от чужбина и това също ясно показва, че не е възможно чуждестранните работници да са внесли вируса от своите страни.
ДВ: Какви са настроенията сред работниците?
Елена Страто: Те много се страхуват да говорят за условията, защото трудовите посредници ги заплашват с уволнение. Тревожат се за собственото си здравословно състояние и за приходите си, докато са под карантина. Научаваме, че и през изминалите месеци хора са се разболявали, а ръководството ги е пращало по жилищата с указанието да влязат под карантина и да не говорят много по въпроса, за да не привличат внимание. Трудно ни е да докажем нарушенията, защото това е цяла система, която от години добре успява да прикрива безобразията. Политиците забраниха вече този вид договори и това е похвално. Сега трябва освен това да се въведе много строг контрол вътре в предприятията и да бъде създадена съвсям ясна законова рамка. Само така месопреработвателните фирми и трудовите посредници ще бъдат принудени най-сетне да поемат отговорност и да променят нещата.