Днес е международният ден на бежанците. 80 милиона души по света са напуснали родината си, защото бягат от военни конфликти или от глад и мизерия. Данните оповести ООН тази седмица. Пандемията Covid-19 засенчи бежанската тема, но с разхлабването на ограничителните мерки и настъпването на лятото зачестяват съобщенията за натиск по външните граници на ЕС.
Темата миграция, така болезнена за Германия и канцлера Ангела Меркел, намери индиректно място сред приоритетите на Берлин за предстоящото европредседателство - Африка е един от водещите външнополитически акценти през втората половина на годината.
За тази ахилесова пета на Европа Весела Владкова разговаря с Килиян Клайншмид, дългогодишен служител на ООН, работил за Върховния комисарят за бежанците в почти целия свят, включително и като ръководител на най-големия бежански лагер в света „Заатари“ в северна Йордания.
Клайншмид съветва австрийското правителство по време на бежанската криза преди пет години, а след това работи в екипа на германския министър за развиващите се страни. А в момента работи върху разрешаването на бежанския проблем в съседна Гърция, също останал в сянката на пандемията Covid-19.
„Пандемията се отрази много лошо на бедните хора по света. Това, разбира се, обостря конфликтите, а в същото време работата на хуманитарните организации е ограничена. Положението на бежанците е още по-критично, защото в повечето случаи те пребивават в чужда държава нелегално, изкарват прехраната си нелегално и са първите, които в такива кризи остават без препитание“, каза той за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
- От гледна точка на Европа кой конфликт и регион са особено критични? Знаем, че миграционната тема е една от най-чувствителните в ЕС, способна дълбоко и трайно да раздели страните-членки.
- Естествено, Сирия все още „произвежда“, ако мога така грубо да се изразя, най-много бежанци. Но освен Сирия, по света има още много кризи, които остават скрити за Европа. Например войната в Йемен и особено конфликта с джихадистите в Сахел-Сахарския регион, който става все по-ожесточен. Такива конфликти водят до миграция в самата Африка, но европейците все още не са засегнати от тези движения.
По принцип бежанците винаги търсят убежище близо до родината си. От 80-те милиона бежанци по света, за които съобщи ООН, 50 милиона всъщност са вътрешни мигранти. Така че европейците трябва да сме наясно, че виждаме и сме засегнати от една много малка част от световната миграция.
- Когато говорим за бежанци, обикновено смятаме, че те бягат от война или глад. Какви други причини карат хората да загърбят досегашния си живот?
- Миграцията е дълбоко залегнала в човешката история. Ако се върнем назад във времето, трябва да признаем, че човечеството дължи част от напредъка си на преселенията. В днешно време една от основните причини за миграция са климатичните промени. Но има и още нещо.
В много райони на света условията за живот не съответстват на модерния начин на живот в XXI век. Когато в родното ти място няма работа и образованието е лошо, а благодарение на дигиталния свят знаеш, че на друго място можеш да имаш повече шансове, тогава това друго място те привлича с магическа сила. Така стигаме до урбанизацията, която тече в момента почти навсякъде по света.
В средата на века жителите на урбанизираните територии, т.е. градовете, ще са с три милиарда повече. Това води след себе си проблеми, като маргинализиране на придошлите мигранти, които остават изолирани в отдалечените градски райони. Така възникват бедняшките квартали, където престъпността расте, а инфраструктурата се руши. Тези процеси в момента се наблюдават особено ясно в Африка, където в някои градове броят на жителите скача с по един милион всяка седмица.
- Африка намери място сред приоритетите на Германия за започващото през юли европредседателство. Прозира ли страхът от нова бежанска вълна към Европа?
- Да, това е реакция на страха, който изпитва Европа от нова бежанска вълна от един континент, който преживява в момента внушителен преход. Африка не произвежда само мигранти. Но е факт, че много африканци търсят по-добър живот за себе си и семействата си и се отправят към Европа. А това праши европейците.
Липсва ни модерен миграционен мениджмънт. Европа е застаряващ континент, ние имаме нужда от работна ръка. Ако искаме да запазим стила си на живот, трябва да внасяме работна сила. Така че Европа има нужда от разумна и модерна миграционна политика. Тя не трябва да спира миграцията, а напротив - да управлява легалната миграция.
- Как трябва да изглежда тази нова миграционна политика?
- Критиците на миграцията твърдят, че в Европа пристигат хора, които нямат право на закрила. Това е така. Затова смятам, че трябва да управляваме миграцията. И тя да е легална. Защото Европа има нужда от тези хора за своята икономика. Модерната миграционна политика прави разлика между бежанци, които имат нужда и право на закрила, и икономически мигранти.
Политиката на блокиране, на изолиране, която води Европа, не е продуктивна и не може да е дълготрайна. Трябва да гледаме в бъдещето. Демографската ситуация ни принуждава да мислим за работна сила - независимо дали квалифицирана и не.
- Европа ще продължи ли да работи по модела „помагам ти, за да си помогнеш сам“, който предполага, че подобряването на условия на живот на място, в конкретния случай в Африка, ще откаже хората да търсят по-добър живот другаде?
- В тази философия виждам известна доза наивност. Позволявам си да го кажа, защото съм съветвал няколко западноевропейски правителства. Не можеш да очакваш, че африканските младежи ще се задоволят с това, да останат да живеят в селото си, където условията на живот малко са се подобрили благодарение на различни европейски проекти. Нещата са се развили на друго, по-високо ниво - говорим за модернизация, дигитализация, образование, модерни работни места и професии на бъдещето. Европейската миграционна политика често загърбва това развитие и се осланя на стари клишета. Затова смятам философията „помагам ти, за да си помогнеш сам“ за отживелица.