Преди да разговаря с канцлера Ангела Меркел този понеделник в Мезеберг близо до Берлин, френският президент Еманюел Макрон повтори желанието си да поднови „диалога за мерките за доверие и сигурност“ с Русия. Целта на такъв диалог трябва да бъде създаването на европейска система за сигурност от Лисабон до Владивосток, както Макрон предложи в разговор с руския президент Путин, пише германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, цитиран от агенция "Фокус".
Както се съобщава от Елисейския дворец обменът на мнения между двамата президенти под формата на видеоконференция миналия петък е продължила повече от два часа. В съобщението на Офиса на френския президент се казва, че диалогът е бил „задълбочен и информативен“. Френската редакция на компанията RT разпространи в събота в социалните мрежи видео на първите петнадесет минути от разговора, което създаде впечатлението, че Путин и Макрон са близки приятели.
Поразителното беше, че и двамата често се обръщаха един към друг на „ти“, а Макрон през цялото време подчертаваше „дългото приятелство“ на двете нации, вкоренено във времето на съвместната борба срещу националсоциализма. Първоначално Макрон планираше да присъства на парада на победата на 9 май в Москва. В показания фрагмент от разговора французинът не спомена липсата на напредък в мирното уреждане на войната в Украйна (съгласно Минските споразумения), нито загрижеността за нарушения на правата на човека в Русия, нито кибератаките. Не е ясно дали публикуването на записа е било съгласувано с Елисейския дворец. Видеото показва, че френският президент се стреми да спечели благоволението на Путин.
Макрон не каза ясно, дали е анализирал критично отношенията с Русия след срещата на върха с Путин в лятната резиденция на френския президент в Брегансон миналия август. Вместо това той се държеше уверено и потвърди, че е готов да отиде в Москва „преди края на август“, ако обстановката около коронавируса позволява. Желанието на Макрон да проведе диалог с Русия относно мерките за доверие и сигурност озадачи неговите европейски партньори, защото поведението на Макрон беше възприето като нарушение на солидарността на страните членки на ЕС. В разговора той демонстрира, че по такъв деликатен въпрос като договорите за разоръжаване, той разчита на сътрудничество с Путин. Макрон стана единственият европейски лидер, който отговори положително на руското предложение за „мораториум“ върху ядрени ракети със среден обсег и заяви готовността си за преговори.
За да намали недоволството на ЕС, Макрон назначи Пиер Вимон, бивш посланик в ЕС и генерален секретар на Европейската служба за външна политика, за свой специален пратеник за сътрудничество в областта на сигурността с Русия. Според AFP, Вимон не е присъствал на последния разговор на Макрон с Путин. „Президентът обяви своята ангажираност към диалога, значението на който нарасна“, съобщават от пресслужбата на Елисейския дворец. Няколко работни групи „за стратегическа стабилност и сигурност на европейския континент“ ще трябва да постигнат „конкретен напредък“. Макрон също напомни на Путин за необходимостта от "бързо прилагане на пътната карта", която беше договорена на 9 декември на последната среща в така наречения "нормандски" формат за разрешаване на конфликта в Украйна. Досега Путин не се е придържал към него. В комюникето на президентската канцелария не се споменава дали Макрон е синхронизирал своята позиция с партньори от ЕС, особено по източния фланг на НАТО преди да разговаря с руския си колега. Той умишлено не използва речника на канцлера Меркел, която във връзка със старта на германското председателство на Съвета на Европа призова за "критично конструктивен диалог" с Русия.
Във Франция опитът на Макрон да „ухажва“ Путин се разглежда като предимно вътрешнополитическо послание към десните буржоазни избиратели. Формулировката за „Европа от Лисабон до Владивосток“ е заимствана от Шарл де Гол, който през 1959 г. говори в едно от своите изказвания за „Европа от Атлантическия океан до Урал“. Тогава това се дължи на опит да се гарантира на Франция специално положение между блоковете на суперсилите. Обръщането към Русия може, наред с други неща, да се обясни със стратегията на Макрон за предотвратяване на тревожно сближаване между Москва и Пекин. Но зад опита за сближаване може да има опасения за по-нататъшно намаляване на влиянието на Франция в Либия и Сирия.