Египетският президент Мохамед Морси отмени т.нар. „декрет на фараона“ от 22 неомври, с който разширяваше пълномощията си, предаде агенция „Франс прес“.
Това решение беше обявено след срещата на държавния глава с лидерите на политическите движения в страната. Той обаче остана непреклонен относно датата за провеждането на референдум за новата конституция на страната и всенародното допитване ще се състои на 15 декември, както беше планирано.
Според анулирания вече декрет президентът имаше изключителни пълномощия „за защита на революцията“ и всички укази, издадени от него, не можеха да бъдат обжалвани в съда. Също така съдебните органи нямаха право да разпускат Горната камара на парламента и конституционната комисия, подготвяща новия основен закон на страната.
Изтъквайки временния характер на предприетата мярка, Морси обясняваше действията си с „нуждата от демократизация“ и желанието си да направи съда независим от политически влияния. Опозицията от своя страна обвини президента в опит за узурпиране на цялата власт, който доведе до мащабни протестни акции.
Много от тях прераснаха в стълкновения с армията и полицията, при които десетки загинаха и стотици бяха ранени. Въпреки кризата, обхванала страната, назначената комисия продължи да работи над проектозакона за нова конституция, който бе приет на 30 ноември. Отмяната на предвидения за 15 ноември референдум беше едно от исканията на опозицията. Премиерът Хишам Кандил вчера все още твърдеше, че поне отсрочка е възможна.
На изборите от 16-17 юни Морси с подкрепата на ислямисткото движение „Мюсюлмански братя“ спечели с незначителна преднина от 51,7%. След „фараонския указ“ опонентите му, основно принадлежащи към градската средна класа, го заподозряха в диктаторски амбиции и игнориране на мнението на значителна част от египетското общество.
Проектът, който ще бъде представен за всенародно гласуване на 15 декември, се опира на нормите на шариата и в него не се споменава за свобода на печата или равноправие между половете.