Между шейсетте и осемдесетте години на миналия век Франция е отнела близо две хиляди деца от семействата им на остров Реюнион, за да ги изпрати във Франция. Някои от тях сега се надяват връзката с миналото да им помогне да си излекуват травмите. Искрящите му очи и широката усмивка показват, че Емил Беноа Хоаро е човек, който обича живота. Той уверява, че се чувства добре - въпреки че няколко пъти е бил опериран заради рак на стомаха. Но усмивката му крие дълбоки рани, свързани с травмите от миналото.
"Беше като в затвор"
Роден в бедно семейство на френския остров Реюнион в Индийския океан. Той губи баща си на шестгодишна възраст. За него, братчето му и двете му сестри продължила да се грижи майка им. През 1954 г., когато Емил бил на 9 години, френското правителство го извело от семейството му по програма за заселване на обезлюдени райони в континентална Франция. Например в департамента Крьоз в район Лимузен. В замяна правителството обещало на техните семейства децата им да получат по-добро образование и бъдеще. Същата съдба имат общо около две хиляди деца, отнети от семействата им по тази програма, действала през шейсетте, седемдесетте и осемдесетте години на 20-и век. За много от тях това било само началото на кошмар, който изглеждал безкраен.
Първоначално Хоаро останал на остров Реюнион, където бил настанен в детски дом. Той бил ограден с 4-метрова ограда, а на децата им било забранено да напускат дома или да виждат семействата си. "Беше като в затвор. Забраняваха ни да казваме или да правим каквото и да е било. Ако не изпълнявахме нарежданията на надзирателите, ни биеха. Налагаше се да вършим тежък физически труд. Веднъж ни накараха да носим пълни кофи с цимент на главите си и да ги изсипваме върху плоча на строящ се плувен басейн," казва Хоаро пред ДВ. След девет години, през които преминал през още няколко детски дома, Хоаро бил прехвърлен във Франция. Но вместо най-накрая да получи образованието, което правителството обещавало, той бил принуден да работи в селскостопанска ферма. "Трябваше да доим кравите, да почистваме оборите за свине, да засаждаме и прибираме цвекло и картофи," спомня си той. "На фермерите беше казвано, че сме опасни. Че сме убийци и крадци. Те не ни се доверяваха и се отнасяха с нас като с роби. Биеха ни всеки път, когато им се удадеше такава възможност.“
Брат и сестра се свързват 50 години по-късно
На 21 години, след като отбил военната си служба във френската армия, държавното попечителство над него било прекратено и той вече можел да води самостоятелен живот. Работил здраво и успял да си осигурява прехраната като художник. Само веднъж погледнал назад към Реюнион и разбрал, че майка му е починала. Тогава се зарекъл повече никога да не се рови в миналото си. Но срещнал Мари Жо Трие, която веднага познала, че нещо го измъчвало. А след като той ѝ разказал историята си, тя го посъветвала да се върне към корените си. "Сега той е на 75 и се надявам да има още 10-15 години живот, дано да са щастливи," казва тя за ДВ.
Трие изпратила стотици мейли, водила безброй разговори по телефона и изискала дубликати на официални документи, като например свидетелството за раждане на Хоаро. Тя все още не може да каже дали майката на Хоаро го е дала доброволно, или френското правителство го е отнело от семейството насила. Но проучванията ѝ не били съвсем напразни: открила следите на по-голямата му сестра Мари Терез Пайе, която все още живее на остров Реюнион. Двамата сега се чуват всеки ден, често разговарят по цели часове.
Правителството в Париж планира да открие паметна плоча
През 2014 година френският парламент прие резолюция, признаваща "моралната отговорност" на държавата за откраднатите деца от Реюнион. Официално Париж отказа поисканото от ДВ интервю, но представител на Министерството за отвъдморските територии увери, че се подготвят и други мерки. Така например историята на "Децата от Крьоз", както още ги наричат, ще се изучава в училище, а на парижкото летище "Орли", където основно са пристигали извежданите от Реюнион деца, предстои да бъде открита паметна плоча. Освен това правителството обещава да осигури на засегнатите експертна помощ от психолози.
Валeри Андансон обаче смята, че френското правителство трябва да направи много повече. Самата тя е едно от "Децата от Крьоз" и е председателка на организация, която е наречена Федерация на изселените деца от френските отвъдморски територии и региони (FEDD). В нея членуват 96 деца, отнети от семействата им на остров Реюнион. Групата е организирала редица пътувания до острова и е в контакт с правителството за откриването на музей. Този срамен епизод с децата от Реюнион Андансон нарича "държавна афера". "По онова време на остров Реюнион раждаемостта е била много висока и правителството се е опасявало от възможни размирици. Искаме официално извинение. Това наистина е много важно, за да бъдат излекувани травмите," казва Андансон за ДВ.
Засегнатите настояват за обезщетения
Емил Хоаро настоява и за още нещо: "Правителството трябва да ни изплати обезщетения. Това е напълно оправдано искане. Те ни накараха да страдаме. Ако аз ограбя или убия някого, също ще бъда наказан," казва той за ДВ. В същото време той е наясно, че парите не могат да поправят това, което са сторили с него и на много други деца. "Все едно са ми ампутирали крак, който никога няма да си върна," допълва той. Засега обаче не се предвиждат подобни плащания. От министерството заявиха за ДВ, че "Децата от Крьоз" могат, както и всеки друг френски гражданин, да кандидатстват за помощи от системата за социално подпомагане във Франция. Завеждането на дела срещу правителството обаче не изглежда обещаващо - няколко подобни случая в миналото бяха прекратени поради изтекла давност. Но Емил Хоаро е решен да продължи с подреждането на пъзела: той планира да отиде на Реюнион тази есен - за първи път от 50 години. И очаква с нетърпение най-накрая да се събере със сестра си. И може би дори да намери други членове на семейството си.
Автор: Лиза Луис