2021 година за Казахстан е ознаменувана с важна дата - 30-та годишнина от обявяването на Независимостта. Предлагаме на Вашето внимание кратка история на развитието на Казахстан и отбелязване на Деня на независимостта на страната.
Историята на Независимостта.
Процесът на разпадането на СССР започна още в края на 1980-те години. На 8 декември 1991 година във Вискули (Беловежка гора), Република Беларус, ръководители на Руската Федерация (РСФСР), Република Беларус и Украйна подписват „Споразумение за създаване на Общност на независимите държави“, тъй наречено „Беловежко споразумение”. В това споразумение се посочва, че „СССР като субект на международното право и геополитическата реалност прекратява своето съществуване“.
За официална дата на разпадането на Съветския съюз се смята 26 декември 1991 година. Съюзните републики излизат от състава на СССР в процеса на разпадането му.
Казахстан бе последен, който обявява своята независимост в хода на разпадането на Съветския съюз през 1991 година.
През април 1990 година Върховният съвет на републиката прие Закон за учредяване на длъжността президент на Казахска ССР. За този пост бе избран Нурсултан Назарбаев, който преди това е заемал длъжността първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Казахстан.
На 25 октомври 1990 година Върховният съвет на Казахска ССР прие Декларация за държавния суверенитет на Казахска ССР.
На първи декември 1991 година в Казахстан се проведоха първи общонационални президентски избори, които Нурсултан Назарбаев спечели с 98,76 %. На 10 декември 1991 година в Двореца на Републиката Назарбаев тържествено положи клетва като избран от народа президент на Казахстан. В същия ден Върховният съвет на републиката взе решение за преименуване на Казахска ССР в Република Казахстан.
С Постановление на Върховния съвет на Република Казахстан на 16 декември 1991 година бе приет Конституционен закон „За държавната независимост на Република Казахстан“. Всяка година на 16 и 17 декември Казахстан празнува своя Ден на независимостта, който е национален празник.
Съвременен Казахстан.
Днес Казахстан е независима, демократична и правова държава.
Според данни на Комитета по статистика към министерството на финансите на страната към 1 октомври 2020 година населението на републиката надхвърля 18,8 милиона души. Казахстан заема девето място в света по територия.
Страната е ръководена от президент, правителството оглавява министър-председател. В Парламента има две камари: горната е Сенатът - 48 депутати, долната-Мажилисът - 107 депутати.
Съдебната власт е представена от Върховния съд, областни, военни, градски, районни и специализирани съдилища.
В Казахстан има 14 области, 87 града, в това число три града с републиканско значение: Нур-Султан, Алматъ, Шъмкент. Също така в страната има 38 града с областно значение и 47 града с районно значение.
Всяка област и град оглавява аким (кмет), назначен от президента.
Националната валута е тенге.
В Казахстан живеят представители на повече от 120 националности: казахи, руснаци, узбеки, уйгури, украинци, татари, българи и други.
Казахстан официално е двуезична държава. Казахският език има статут на държавен език, а руски е официален език.
Промени и постижения.
Cтрaнaтa уcтaнoви приятeлcки, рaвнoпрaвни и взaимнoизгoдни oтнoшeния cъc 183 държaви пo cвeтa, мeждудържaвни oбeдинeния и мeждунaрoдни oргaнизaции въз ocнoвa нa тaкивa принципи нa външнaтa пoлитикa кaтo мнoгoвeктoрнocт, прaгмaтизъм, прoaктивнocт и мултилaтeрaлизъм.
На 5 юни 1992 година са установени дипломатически отношения с Република България. На тази дата в Осло (Норвегия) министрите на външните работи на Казахстан Тулеутай Сулейменов и на България Стоян Ганев подписаха съответен протокол.
Републиката се нареди сред световните лидери в въпросите за неразпространение на ядреното оръжие. На 29 август 1991 година с Указ на първия президент Н.Назарбаев бе закрит най-големият в света Семипалатински ядрен полигон, където от 29 август 1949 година се е тествало ядрено оръжие. След обявяването на своята независимост Казахстан доброволно се отказа от четвъртия в света по мощност арсенал от ядрено оръжие.
От момента на обявяването на своята независимост Казахстан стана член на ОНД, ОИСР, ШОС. Освен това, съвместно с Русия, Беларус, Киргизстан и Армения влиза в състава на Евразийския икономически съюз.
Казахстан също така е член на ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета за евроатлантическо партньорство, Тюркския съвет и Организацията за ислямско сътрудничество. Страната е активен участник на програмата на НАТО „Партньорство за мир“.
Според актуални статистически данни Казахстан има най-голяма икономика в Централна Азия, генерирайки 60% от БВП на региона.
През 1997 година столицата на Казахстан бе преместена в Акмола (през 1998 година преименувана на Астана, а на 23 март 2019 година на Нур-Султан) из Алматъ, най-голям град в Казахстан, който бе столица от 1927 до 1997 година.
Първият президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев бе начело на държавата близо 30 години и прекрати правомощията си на 19 март 2019 година. Във връзка с това на 9 юни 2019 година в Казахстан се проведоха президентски избори и 70% от гласовете на избирателите получи кандидатът от политическа партия „Нур Отан“ Касъм-Жомарт Токаев.
Новият държaвен глaвa пocтaви oбщa държaвнa цeл: дa пocтигнe прaктичecкo прилaгaнe нa кoнцeпциятa „Cилeн прeзидeнт – Влиятeлeн пaрлaмeнт – Отгoвoрнo прaвитeлcтвo”. В cъщoтo врeмe прeзидeнтът пocтaви вaжнa зaдaчa дa рeaлизирa кoнцeпциятa зa „чувaщa държaвa”, кoятo бързo и eфeктивнo щe oтгoвaря нa вcички иcкaния нa грaждaнитe.
Прeзидeнтът К.Тoкaeв пoдчeртa, чe диaлoгът мeжду влacттa и oбщecтвoтo трябвa дa ce ocнoвaвa нa признaвaнeтo нa плурaлизмa нa мнeниятa, кaтo фoрмулирa ocнoвнaтa нacoкa зa тaкoвa взaимoдeйcтвиe пo фoрмулaтa „рaзлични мнeния, нo eдиннa нaция”. Пo-нaтaтъшнaтa пoдкрeпa и укрeпвaнe нa грaждaнcкoтo oбщecтвo влязoхa в кръгa нa ocнoвнитe зaдaчи нa държaвaтa.
С влизането си в длъжност след народния вот на изборите, проведени на 9 юни 2019 г., президентът на Република Казахстан Касъм-Жомарт Токаев обявява курс за едновременно запазване на приемствеността към актуалната политика на държавата с доказан във времето курс на първия президент – Елбаси Нурсултан Назарбаев и последователно прилагане на комплекс от политически реформи, насочени към по-нататъшно укрепване в страната на демократични институции и механизми за ефективна комуникация и взаимодействие с гражданското общество в рамките на концепцията за „чуващата държава”.
Първият пакет от политически реформи бе представен на 20 декември 2019 г. на заседание на Националния съвет за обществено доверие (НСОД). Всички решения вече са приложени на практика. Наполовина е намалена регистрационната бариера за създаване на политически партии (до 20 хиляди членове). Въведена е 30-процентна квота за жени и младежи в партийните списъци за изборите. Законодателно е оформено определение за парламентарна опозиция. Бе инициирано декриминализиране на член 130 („клевета”) и хуманизиране на член 174 („подклаждане на социална нетърпимост”) от Наказателния кодекс. Приет е нов Закон за митингите, който систематизира и опрости изискванията за организиране на мирни събрания. Казахстан се присъедини към Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, имащ за цел отмяната на смъртното наказание.
Вторият пакет от политически реформи бе представен на 1 септември 2020 г. в годишното обръщение на президента към народа на Казахстан. В него държавният глава обяви постепенен преход, считано от 2021 г., към преки избори на селски кметове. Особено внимание се отделя на укрепването на механизмите за защита на правата на човека. За тези цели държавният глава посочи необходимостта от подобряване на законодателството за борба с изтезанията, трафика на хора, защитата на гражданите (особено децата) от кибербулинг. Бе поставена задача да се присъедини към Факултативен протокол относно процедурата по комуникация към Конвенцията за правата на детето.
Третият пакет от политически реформи държавният глава представи на 15 януари 2021 година на първото заседание на новоизбрания Мажилис на Парламента на Република Казахстан.
Новите инициативи на Президента са от голямо значение по отношение на по-нататъшното институционално развитие на политическата система на Казахстан и подобряването на системата за защита на правата на човека. По-специално, той предложи:
1. Намаляване на изборна бариера за политически партии за влизане в Мажилис от 7% на 5%.
Благодарение на тази норма ще се увеличи политическата конкуренция, много партии ще увеличат шансовете си да влязат в Парламента. Тя също така ще позволи да се вземе предвид мнението на най-широки слоеве от населението при разработването на държавната политика.
2. Въвеждане на графа „срещу всички” в бюлетините на изборите на всички нива.
Въвеждането на такава графа за изборите на всички нива ще даде на избирателите легитимен инструмент за изразяване на алтернативна позиция.
3. След избори на селски кметове да се премине към избиране на районни кметове.
Държавният глава за първи път посочи перспективи за по-нататъшна демократизация на изборния процес на ниво местно самоуправление, предвиждащи увеличаване на ролята на населението в управлението на техния регион.
4. Законодателно да се закрепи статут на онлайн петиции.
онлайн петициите ще спомогнат за по-широкото и по-точно прилагане на концепцията за „чуващата държава”, ангажиране на гражданското общество при вземане на решения.5. Да се приеме отделен закон за омбудсмана (законът ще регулира дейността на тази институция в различни направления и сектори).
Държавният глава подчертава важното значение на подобряване на законодателството в областта на защитата на човешките права.
6. Укрепване на администрацията на комисаря по правата на човека (създаване на негови регионални офиси).
Тази мярка ще позволи работата на комисаря да има истинско съдържание и реални правомощия.
7. Разработване и прилагане на индекс за развитие на младежта.
През 2020 г. правителството на Република Казахстан вече е предприело всеобхватни мерки за подкрепа на младите хора. Разработват се нови национални проекти и закони в областта на младежката политика и доброволческата дейност. Сега работата на местните власти по изпълнението на младежката политика ще бъде оценявана въз основа на този критерий.8. Да се подготвят мерки за стимулиране на благотворителната дейност.
Правителството трябва да разработи набор от задачи за предоставяне на преференциално кредитно финансиране в първите години на формиране и развитие на благотворителни организации, както и възможността за преференциално използване на държавната собственост. Също така е възложено значително да се разшири финансовата и нефинансовата подкрепа за благотворителни и доброволчески организации, както от страна на държавата, така и от страна на бизнеса.
9. По-нататъшно подобряване на системата за обществен контрол.
Приемане на Закон за обществен контрол, насочен към повишаване на капацитета на обществените съвети и други институции на гражданското общество за проверка на ефективността на държавните органи.
По-подробна информация за развитието на Република Казахстан през 30 години от независимостта може да намерите в статията на посланика на Република Казахстан Темиртай Избастин ТУК