Големият площад пред "Капалъ чарши" обикновено гъмжи от народ, но в сегашната пандемия е почти опустял. Виждат се само неколцина арабски туристи и някои местни хора, дошли да си напазаруват за Рамазана или просто да поседят на слънце. Али държи в ръка малка преса за зехтин и напразно се надява да хване някой клиент. Преди е работил по седем дни в седмицата и е изкарвал по около 3000 лири на месец - т.е. малко над 300 евро. С тях успявал криво-ляво да прехранва семейството си. Но в сегашния локдаун има забрана за излизане навън през уикенда. "Затова работя само в пет дни от седмицата и изкарвам по 100 лири на ден - това прави около 2000 лири на месец. Тези пари не стигат, за да издържам семейството си. Но какво да правя? Всички вече се примирихме с тази ситуация", казва Али.
Особено тежко страдат нерегистрираните работници
Той не получава никакви компенсации от държавата, макар че именно властите разпоредиха строгия локдаун. "В Турция е масова практика хората да работят в малки фирми, без да са регистрирани и осигурени - например в ресторанти, малки хотели или работилници", казва истанбулският икономист Баръш Сойдан. Приблизително 30% от работниците не са регистрирани, а това означава, че нямат нито социална осигуровка, нито осигуровка за безработни - също като Али. Турските медии съобщават, че близо 2,5 милиона души, които са имали постоянна работа, междувременно са били пуснати в неплатен отпуск. Те получават от държавата компенсации от по 1000 лири месечно - т.е. около 100 евро. 40-годишната Мюге държи малко магазинче за сладкарски стоки, но напразно стои зад тезгяха. Клиенти няма. "Преди пандемията имахме два магазина на две съседни улици, но после бяхме принудени да затворим единия. Сега се опитваме да се задържим над вода с този магазин", казва жената.
Тя има право да получи от държавата финансова помощ за наема в размер на около 100 евро. Но на фона на високите наеми в квартала на туристите тя смята, че за нея просто не си струва да подава молба, за да кандидатства за помощта. Тези сто евро няма да променят нищо. "Получаваме държавна подкрепа за осигурителните вноски на хората, които сме назначили на работа. Държавата ни предлага и известни облекчения и разсрочки в плащането на ДОД, но това е всичко", пояснява тя. Мюге има петима работници в магазина. Била принудена да им съкрати заплатите, включително и поради това, че работното им време доста намаляло заради локдауна през уикендите и вечерните часове. Турската държава всъщност забрани да се съкращава работна ръка по време на пандемията. По данни на турската статистическа служба обаче, близо 250 000 души са загубили работното си място само през февруари 2021. Преди година Турция обяви пълен локдаун, който продължи три месеца. След това обаче магазините останаха до голяма степен отворени, а ресторантите, баровете и кафенетата ту отваряха, ту затваряха - както сега по време на Рамазана. "През миналата 2020 година икономиката на Турция нарасна с 1,8%, докато в Германия тя се е свила. От чисто макроикономическа гледна точка, ситуацията в Турция е добра, но населението страда", казва икономистът Сойдан.
Дали през лятото ще дойдат туристи от чужбина?
Инфлацията в момента възлиза на 16%. Затова и в края на миналата седмица в Турция с се очакваше с интерес решението на шефа на Централната банка Сахап Кавджиоглу за нивото на основния лихвен процент. Желанието на президента Ердоган за намаляване на лихвата обаче остана неизпълнено. Икономистът Сойдан вижда и друг задаващ се проблем - туристическия сезон през лятото. "Може да се окаже, че тази година няма да дойдат туристи нито от Русия, нито от Германия. Ако това действително се окаже така, приходите в чужда валута ще спаднат сериозно", казва той. А те са крайно необходими на Турция - особено в сегашната пандемия. Многобройните сезонни работници в курортите - камериерки, келнери, бармани и аниматори - спешно се нуждаят от работа. Тяхното бъдеще засега е напълно неизвестно. Според актуалните данни Турция в момента отчаяно се бори с пандемията. Броят на новите инфекции е рекордно висок - регистрират се по близо 60 000 на ден.
Автор: Карин Зенц