Европейската комисия прие съобщение относно прилагания от нея глобален подход към научните изследвания и иновациите, озаглавено „Стратегия на Европа за международно сътрудничество в един променящ се свят“. Целта на тази нова стратегия е ЕС да изпълнява водеща роля при подпомагането на международните партньорства в областта на научните изследвания и иновациите и да предоставя новаторски решения за изграждането на екологосъобразни, цифрови и здрави общества, съобщиха от пресслужбата на ЕК.
За извършването на научни изследвания на най-високо ниво е необходимо най-талантливите умове от цял свят да работят заедно — това е стратегически приоритет на ЕС. Международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите обаче се осъществява в променена глобална среда на нарастващо геополитическо напрежение и предизвикателства, засягащи правата на човека и основните ценности. В тази обстановка ЕС трябва да дава пример, като насърчава многостранното сътрудничество, прозрачността и реципрочността при съвместната си работа с останалата част на света. ЕС ще стимулира глобалните действия в отговор на глобалните предизвикателства (например изменението на климата или пандемиите), като се придържа към международните правила и основните европейски ценности и укрепва своята открита стратегическа автономност.
Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия с ресор „Европа, подготвена за цифровата ера“ Маргрете Вестегер заяви: „Прозрачността винаги е била основен принцип в нашето сътрудничество с останалата част на света. Нашият отговор на пандемията показа предимствата на отворената наука и на споделянето на данни и резултати в полза на хората — както в Европа, така и в международен аспект. Тази стратегия ще ни помогне да създадем глобална критична маса от научни изследвания и иновации, благодарение на които ще намерим решения на днешните неотложни световни предизвикателства“.
От своя страна, европейският комисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел подчерта: „За да се гарантира, че отворената наука функционира и че не съществуват пречки пред трансграничното сътрудничество между изследователите, е необходимо не само финансиране от ключови международни организации като ЕС, но и ясна рамка, с която се въвеждат еднакви условия по въпроси като етичните и ориентирани към хората научни изследвания, справедливото третиране на интелектуалната собственост и реципрочния достъп до научноизследователски програми. Ще работим активно с партньори, които споделят тези ценности и принципи“.
Подход „Екип Европа“
С глобалния подход към научните изследвания и иновациите се потвърждава ангажиментът на Европа за постигане на необходимото равнище на прозрачност в глобален мащаб, така че да се стимулират високите постижения, да се обединят ресурсите за осъществяване на научен напредък и да се развият жизнеспособни иновационни екосистеми. С оглед на тази цел ЕС ще работи с международните си партньори за постигане на общо разбиране за основните принципи и ценности в научните изследвания и иновациите, като например академичната свобода, равенството между половете, етиката в научните изследвания, отворената наука и основаното на факти създаване на политики.
Новата стратегия се основава на две основни цели, които се съчетават по балансиран начин. Първата цел е да бъде създадена среда за научни изследвания и иновации, която се основава както на правила и ценности, така и на принципа на отвореност, за да могат изследователите и новаторите по света да работят в многостранни партньорства и да намират решения на глобалните предизвикателства. Втората цел е да се гарантират реципрочност и еднакви условия при международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите. Наред с това глобалният отговор на ЕС за борба с пандемията от коронавирус, включително чрез многостранни платформи и проекти по програмата „Хоризонт 2020“, показа, че обединяването на усилията може да увеличи в максимална степен достъпа до научни знания и международни вериги за създаване на стойност.
За да постигне своите цели, ЕС ще предприеме редица действия. Така например той ще осигури подкрепа за изследователите и техните организации, за да се ускори устойчивото и приобщаващо развитие в държавите с ниски и средни доходи, включително чрез амбициозна инициатива за Африка в рамките на „Хоризонт Европа“, насочена към укрепване на сътрудничеството с африканските държави. Наред с това Комисията планира да представи насоки за действие по отношение на чуждестранната намеса, насочена към научноизследователските организации и висшите учебни заведения в ЕС. Тези насоки ще помогнат на организациите в ЕС да защитават академичната свобода, интегритета и институционалната автономност.
Ключов инструмент за изпълнението на стратегията ще бъде „Хоризонт Европа“ — рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации за периода 2021—2027 г. За да се защитят стратегическите активи, интереси, автономност и сигурност на ЕС, програмата може да ограничи участието в провежданите от нея действия. Тази мярка обаче ще се прилага в изключителни и надлежно обосновани случаи и не би трябвало да засегне широкия достъп до програмата. Асоциирането на държави извън ЕС към „Хоризонт Европа“ ще предложи допълнителни възможности за участие в цялостната програма при принципно същите условия като тези на държавите членки.
От ключово значение за успешното изпълнение на стратегията ще бъдат тясната координация и сътрудничество между ЕС и членуващите в него държави. Комисията ще насърчава инициативи, съобразени с подхода „Екип Европа“, съчетаващ усилията на ЕС, държавите членки и европейските финансови институции. Важен елемент от този подход ще бъдат полезните взаимодействия с други програми на ЕС, като например инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество „Глобална Европа“.
Контекст
През 2012 г. беше публикувано съобщение на Комисията, в което беше изложена стратегия за международно сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите. В тази стратегия бяха формулирани основните принципи за научните и технологичните отношения на ЕС с трети държави и за международния обхват на програмата „Хоризонт 2020“. През последните три години от изпълнението на програмата международното сътрудничество получи значителен тласък чрез водещите инициативи в това отношение, включително над 30 амбициозни инициативи за сътрудничество с трети държави и региони като Африка, Канада, Япония, Южна Корея, Китай, Индия и др.
Почти десетилетие по-късно тази стратегия се заменя с нов глобален подход към научните изследвания и иновациите, за да се отговори на днешния глобален контекст, който е много различен, и за да се постигне съгласуваност между осъществяваното от ЕС международно сътрудничество и настоящите приоритети на Съюза.