Индийци подрязват лози, тайландци берат малини, непалци събират реколтата от броколи, а пакистанци - сладки картофи. Правозащитни организации изчисляват, че само в района около градчето Алмейрим трудовите мигранти от Азия са над 3000, а в цяла Португалия - над 30 000. Повечето от тях все още чакат за документи и пребивават полулегално в държавата. Живеят в ужасни условия, често работят над 10 часа на ден и са брутално експлоатирани от съмнителни посреднически фирми.
Расте нуждата от евтина работна ръка
"Азиатците започнаха да идват насам през 2018", спомня си Катя Секейра от неправителствената организация "Proabraçar". Секейра помага на мигрантите с легализацията на документите. В миналото основно южната част на Португалия привличаше азиатските работници, разказва тя. Но днес азиатците са навсякъде. Колкото повече процъфтяваше селското стопанство в европейската държава, толкова по-голяма ставаше и нуждата от евтина работна ръка. Така постепенно нарастна и броят на нелегалните мигранти, обяснява Секейра.
Португалските власти обаче се задействали едва през миналата година - чак когато пандемията ги принудила да предприемат нещо. За да се справят със ситуацията, те решили: всеки, който е получавал заплата и е плащал осигуровки в продължение на три месеца, трябва да бъде регистриран.
Това обаче далеч не решило проблема с нелегалните работници. Оказало се, че за да бъдат проверени документите, са нужни месеци, а в някои случаи - дори и година. А през това време работниците продължават да живеят в контейнери или натъпкани в полуразрушени къщи. И често са зависими от престъпни посредници. "От една страна пандемията се оказа благословия, защото легализацията стана възможна", обяснява Секейра. "От друга - продължават да се разиграват човешки драми."
200 евро на месец за тежък труд на полето
Арджун Джоши е от индийски щат Керала. Той е завършил автомобилно инженерство, а през 2019 година дошъл в Португалия с туристическа виза. Още на летището в Лисабон попаднал в лапите на посредник, на когото платил 1350 евро, за да му намери работа и документи. След няколко месеца се отказал от брането на плодове - изкарвал е малко над 200 евро на месец, а процедурата с документите не вървяла. "Разболях се, но се оказа, че не съм регистриран при здравните власти. Трябваше да платя 800 евро от моя джоб за лечението."
Джоши си намерил работа като шофьор в един китайски магазин. "Но тогава дойде COVID-19 и останах седем месеца вкъщи - объркан и безработен", разказва младият мъж. Помогнал му един португалец - показал му как да се регистрира и да получи необходимите документи. "Всичко това струваше едва около 100 евро", казва Джоши, който вече е отворил малък автосервиз.
Повечето мигранти обаче нямат неговия късмет: официално те работят срещу минималната португалска заплата от 600 евро, но трябва да плащат на работодателите си за подслон, транспорт и храна. Така на ден им остават едва около 10 евро или дори по-малко, обяснява Джоши. Много от неговите сънародници плащат по 10 000 евро на трафикантите, за да заживеят в Португалия. Но заради огромните дългове мечтата им бързо се превръща в кошмар.
"Португалците не искат да вършат тази работа"
През последните години португалското земеделие преживява разцвет. А тъй като страната изнася все повече плодове и зеленчуци, е необходим и все по-голям внос на евтина работна ръка. "Португалците не искат да вършат тази работа", казва земевладелецът Витор Хорхе. Затова и на него му се налага да наема работници от Азия. Към момента седем непалци берат броколи при него. "При мен всичко е легално", казва Хорхе. "Работниците получават минимална заплата, всички са осигурени." Той им осигурява безплатен подслон в сграда в своя двор. И все пак: не всичко е напълно "легално". Жилището, в което спят работниците, не е сертифицирано като такова. "Какво да направя?", пита Витор Хорхе. "Бюрото по труда не може да ми намери португалци, а жилищните процедури са твърде бюрократични и не могат да бъдат изпълнени в стара ферма."
За Ранджан Дахал това няма значение. От три дни непалецът работи при Витор Хорхе. "От една година съм в Португалия и се радвам, че намерих тази работа." Преди той е брал малини в южната част на страната. "Там трябваше да деля малка къща с още 15 души, постоянно имаше проблеми, включително със заплащането." Вместо на пода, сега 29-годишният мъж спи на едно от двуетажните легла в двора на Витор Хорхе.
Автор: Йохен Фагет