Отидете към основна версия

2 714 30

5 причини Байдън да обича Европа

  • джо байдън-
  • сащ-
  • европа-
  • президент-
  • балкани-
  • нато

Ето пет причини да наречем Байдън „скрит европеец”

Снимка: БГНЕС/ EPA

През цялата си кариера Байдън се връща отново и отново в Европа - от далечната си прародина Ирландия до най-отдалечените кътчета на Балканите. Малко американски президенти встъпват в длъжност с толкова много международни пътувания зад гърба си като Джо Байдън, пише агенция БГНЕС.

По време на мандата си като вицепрезидент Байдън е пропътувал повече от 1 милион мили, пътувайки до 57 страни. Като се добавят стотиците пътувания, които той направи като американски сенатор в комитета за външни отношения в началото на 70-те години, може да се каже, че Байдън има най-големия въглероден отпечатък от всеки, който някога е командвал в Белия дом. Много от тези пътувания бяха до Европа, която винаги е имала специално място в сърцето на Байдън. Ето защо неслучайно това е първата му дестинация като президент.

„Това беше радостта от живота ми“, каза Байдън преди няколко години за пътуванията си, изразявайки момчешко страхопочитание към това „колко сме подобни“. Ето пет причини да наречем Байдън „скрит европеец”:

Ирландия

Много американски политици имат ирландски корени, но изглежда, че малцина наистина са като Байдън, чийто предци и по майчина и по бащина линия са с ирландски произход. За разлика от Джон Кенеди, друг католически президент с ирландски произход, Байдън е израснал в работническо семейство, което се е борило да свързва двата края. Той приписва на пра-родителите си уроците по издръжливост и способността „никога да не се огъва“ пред трудностите. По време на президентския дебат с Доналд Тръмп миналата година Байдън, който обвини опонента си, че е расист, каза, че хора като него „гледат отвисоко на хора като ирландските католици и на хората, които нямат пари“. През 2016 година Байдън заведе семейството си на посещение в окръг Майо в Западна Ирландия. Именно от там в средата на 19 век един от далечните му прадеди е тръгнал към Америка. Хиляди местни жители излязоха на улиците, за да зърнат тогавашния вицепрезидент на САЩ, който прекара голяма част от времето си, срещайки се с далечни роднини.

Балканите

Другият ъгъл на Европа, където професионалното и политическото се смесиха за Байдън, е бивша Югославия - регион, изобилстващ от исторически разделения, които не са много по-различни от тези в Ирландия. Той направи този паралел в реч от 1999 г. след въздушната атака на НАТО срещу Югославия, която принуди Белград да се оттегли от Косово.

„Босна и Косово бяха освободени от Белград, но както беше в ... Ирландия, хората често използват свободата си, за да се избиват взаимно“, каза тогава Байдън. В началото на 90-те години той беше твърд защитник на американската ангажираност в региона за предотвратяване на убийствата на невинни в Босна и Косово. В брой на „Ню Йорк Таймс“ от 1993 г., той предупреди, че ембаргото на САЩ, забраняващо продажбата на оръжия в Босна, на практика „кодифицира сръбската агресия“ и води до кланета на невинни. Байдън никога не се е отказал от Балканите, връщайки се отново и отново, много след като повечето западни политици загубиха интерес. „Балканите не са стратегическо странично шоу“, каза той пред колегите си от Сената, след като посети региона през 2001 г. „Югоизточна Европа остава централна за сигурността на целия континент, а оттам и на САЩ“.

НАТО

Като убеден трансатлантик, Байдън се чувства в свои води в щаба на НАТО. За разлика от своя предшественик, който се оплака от цената на новия модерен комплекс на НАТО и обяви алианса за остарял, Байдън приветства партньорството на държавите от алианса като едно от най-големите постижения на съвременната история. За Байдън НАТО е нещо повече от военен съюз – алиансът е въплъщение на силата на американските идеали и това, което мнозина от неговото поколение все още смятат за историческа мисия на САЩ: да разпространява свободата и демокрацията по целия свят.

Мюнхен

Връзката на Байдън със столицата на Бавария е годишната конференция по сигурността там, която някои с любов наричат „Давос с оръжия“. По време на Студената война Байдън се присъединява към други водещи светила на западния алианс в мазето Stube на петзвездния хотел, който е домакин на срещата, за да обсъжда планове срещу СССР. Байдън не спираше да идва. В реч на срещата през 2019 г., сега известна като Мюнхенската конференция за сигурност, Байдън посочи тогавашния вицепрезидент Майк Пенс, който също беше там, възкликвайки: „Обещавам ви ... Ще се върнем.“ Посланието на Байдън към Европа беше: Тръмп няма да съществува още много. По-рано тази година той се завърна в Мюнхен - поне виртуално, за да отправи известния си сега призив: „Америка се завърна“.

Унгария

Решението на Байдън да прекара медения си месец край прочутото унгарско езеро Балатон не би било толкова забележително, ако не беше годината, в която го направи: 1977-ма. Въпреки че Студената война беше започнала постепенно да се „размразява”, Унгария не беше сред популярните дестинации за американски младоженци. Това не разубеди Байдън по време на първия му мандат като сенатор да заведе булката си зад Желязната завеса. Това беше първото пътуване на Байдън до региона и в допълнение към красотата на Балатон, той прекара и време в Будапеща, срещайки се с журналисти и дисиденти. Пътуването, организирано от Том Лантос, роден в Унгария оцелял от Холокоста, който е работил като съветник на Байдън, преди да стане американски конгресмен, оставя силно впечатление у бъдещия президент.

„Дотогава нямах представа, че единственото място в света, където си струва да се яде риба е Балатон“, споделя Байдън години по-късно. Пътуването също така оформя неговия възглед за това каква всъщност е концепцията на Студената война. Независимо от тези добри спомени, Байдън едва ли ще се върне скоро в Унгария. Той не крие недоволството си от авторитарното управление на страната при премиера Виктор Орбан през последните години. През 2020 г. той спомена Унгария като управлявана от автократи редом с Беларус и като пример за „възхода на тоталитарните режими по света“.

Матю Карничинг, „Политико"

Поставете оценка:
Оценка 2.5 от 11 гласа.

Свързани новини