На европейския газов пазар се случва нещо странно. След дългата зима газовите хранилища са почти празни. Руският държавен концерн Газпром би могъл да увеличи доставяните количества, но не го прави, макар че цените наскоро достигнаха рекордно високи стойности за последните 13 години. Това увеличава опасността Европа да се окаже без достатъчно запаси от газ през идната зима. На фона на това развитие направи впечатление новината, че Газпром не е резервирал допълнителни капацитети за транзит на газ през Украйна, макар че доставките на руски газ за ЕС през този месец ще намалеят с над 2 милиарда кубически метра поради ремонтни работи.
Защо Газпром се държи по този начин?
Възниква въпросът какво цели Газпром с това съзнателно предизвикване на дефицит на газовия пазар? Може би иска да повиши цените, както Русия сега прави на петролния пазар, като заедно със страните от ОПЕК намалява добива, а с това и експорта на суровината? „Газпром изглежда иска да оптимизира не само цените и количествата, но и да оказва натиск, за да се завърши проекта „Северен Поток 2“, констатира Йоахим Ендерс, шеф на берлинската консултантска фирма „Ganexo“.
Газпром, на свой ред, заявява пред ДВ, че изпълнява всичките си договорни задължения. Независимият експерт по проблемите на газовите доставки Хайко Ломан се пита защо Газпром не разширява доставките си за Европа, въпреки растящите цени и търсене. Той казва: „Прави впечатление, и това е нещо наистина ново, че Газпром изпълнява своите договорни задължения, като изтегля необичайно големи количества газ от хранилищата си в Европа, а може би дори и като закупува допълнителни количества на европейския пазар. Това поне се чува от търговците на суровината“, казва Ломан.
В резултат на тези действия двете най-важни газови хранилища на Газпром в Европа – в германския град Реден, което е най-голямото в ЕС, и това в австрийския Хайдах - в началото на лятото бяха почти изцяло изпразнени. „Това е крайно необичайно за Газпром и очевидно се нуждае от някакво политическо обяснение“, казва експертът.
"Западните ни партньори ще трябва да свикват"
Подобно обяснение може лесно да се намери в официалните руски медии. Държавната агенция „Новости“ дава следното обяснение за стратегията и тактиката на концерна: “Когато се прави оценка на действията на фирмата на европейския пазар, трябва постоянно да се има предвид едно: че Газпром трябва да завърши газопровода Северен поток 2“. В същата информация съвсем недвусмислено се признава, че „Русия задържа своите доставки“, но не с цел да пълни своя бюджет или бюджета на държавата с пари. „Втората и не по-малко важна цел се състои в това нашите западни партньори да свикват с очевидния извод, че осигуряването на тяхната енергийна сигурност е възможно само в тясно партньорство с Русия“.
За целта на това „свикване“ Европа явно ще получава през Украйна само толкова газ, колкото бе предвидено в сключения в края на 2019 руско-украински петгодишен договор за транзитни доставки. В този договор обаче е записано, че в първата година - а това е 2020-та, транзитните количества са в размер на 65 млрд. куб. метра, а после - от 2021 до 2024 - ще спаднат до 40 млрд. куб. метра. Причината за това е, че при сключването на договора Газпром е очаквал скорошно завършване на „Северен поток 2“, което обаче бе осуетено от американските санкции. Така се стига до сегашната ситуация, в която Европа получава през Украйна значително по-малко руски газ, отколкото ѝ е необходим, а Газпром спокойно може да твърди, че изпълнява всичките си договорни задължения, като изсмуква и последните резерви от своите хранилища.
Опит за изнудване?
В крайна сметка това може да доведе дотам, че през есента, навярно още през септември, руският държавен концерн ще постави европейците пред избора: или веднага давате разрешение за експлоатация на „Северен поток 2“, или ще имате огромни проблеми със снабдяването с газ през зимата, защото нашите хранилища са празни, а доставките през Украйна не желаем да увеличаваме. Експертът Хайко Ломан засега не вярва, че ще се стигне до подобен опит за изнудване и казва :“Газпром досега никога не е упражнявал натиск над западноевропейските си партньори или поне няма подобни случаи, които да са станали известни. Ако сега се стигне до подобен прецедент, това ще се отрази опустошително на имиджа на Газпром. Това би нажежило и бездруго острите дискусии в Европа относно бъдещата роля на газовите доставки в контекста на декарбонизирането на икономиките и ще подсили позициите на онези, които настояват за отказ от ползването на газ“, казва експертът пред ДВ. Но преди това Европа би се оказала пред сериозен проблем.
Автор: Андрей Гурков