След като традиционните дестинации за отпадъци, като Китай, затварят вратите си пред боклуците от Европейския съюз (ЕС), по-богатите страни членки на блока гледат към по-бедните членки на изток. Резултатът - огромно увеличаване на замърсяването с твърди отпадъци и влошаване на околната среда в Централна и Източна Европа, пише онлайн изданието Emerging Europe, предаде Investor.
Както обяви в Европейската зелена сделка за 2019 г., Европейската комисия (ЕК) в момента е в процес на преразглеждане на правилата на блока за транспортиране на отпадъци, които датират от 2006 г. Преразглеждането има за цел да улесни рециклирането в рамките на ЕС и да затрудни транспортирането на отпадъци до трети страни.
Въпреки че това може да изглежда като положително развитие, експертите се опасяват, че по-строгият контрол върху пратките до получатели от трети страни може да доведе до увеличаване на износа на отпадъци за държавите членки в рамките на ЕС.
„ЕС генерира твърде много отпадъци и не може да се справи с тях. Следователно тези отпадъци - често с ниско качество - се транспортират до страни с по-ниски доходи и по-слаба защита на околната среда, където причиняват екологичните и социални въздействия, които сме виждали много пъти в страни като Турция, Малайзия или Индонезия“, коментира Пиер Кондамин, служител по политиката за отпадъците в Zero Waste Europe, пред медията.
Според Генералната дирекция „Околна среда“ на ЕК ЕС е изнесъл 1,5 млн. т пластмасови отпадъци, най-вече за Турция, Малайзия, Индонезия, Виетнам, Индия и Китай, само през 2019 г.
„Тъй като износът за тези страни извън ЕС сега е ограничен, ние се тревожим за богатите страни, които генерират големи количества отпадъци, че ще започнат да изпращат отпадъците си в страни с по-ниски заплати като Полша, България или Румъния. Потоците от отпадъци, които преди са отивали в Югоизточна Азия, сега отиват към Централна и Източна Европа“, коментира Кондамин.
От януари 2021 г. Генералната дирекция прилага три нови ограничения за износа на отпадъци извън ЕС, включително разпоредби относно вида на отпадъците, които могат да бъдат изнесени, условията за износ и разрешаването на превози.
Преработеният правилник гласи, че същите тези разпоредби се прилагат за износа на опасни или трудни за рециклиране пластмасови отпадъци в границите на ЕС, докато „превозите на неопасни отпадъци в рамките на ЕС за оползотворяване ще бъдат освободени от новия контрол“. В резултат няколко членки на ЕС от региона на Централна и Източна Европа отчитат ръст на вноса на отпадъци.
Макар че това е технически законно, установява се, че пратките, обозначени като съдържащи рециклируеми материали, съдържат невъзможни за многократна употреба и понякога опасни отпадъци - услуга, за която западните компании са се оказали готови да платят значителни суми пари, както и да си сътрудничат с организирани престъпни групи.
„За съжаление, участниците и бенефициентите зад тези практики са частни компании, рециклиращи или брокери. Понякога те просто продават пратки с отпадъци на друга компания, без дори физически да притежават пратките, като действат в сянка с много незаконни практики, като неправилно етикетиране или корупция,“ казва Кондамин.
Проблемът е особено остър в Румъния. Там министърът на околната среда на страната Танчос Барна заяви през април, че неговото министерство е договорило с полицията редица методи за ограничаване на достъпа до определени продукти в Румъния, за проверки на камиони и сравнения с официални документи.
„Това е постоянна борба срещу мафията, в тези дейности участват няколко престъпни организирани групи“, казва Барна.
Гранична полиция в пристанището на Констанца през април откри няколко контейнера, натоварени с боклуци, незаконно внесени от две организации, базирани в и около столицата Букурещ. Според документацията на пратката тя включва само рециклируема пластмаса. В контейнерите са установени дърво, метал и опасни отпадъци, като батерии. Контейнерите са били натоварени в Германия, като изпращач е белгийска компания.
По подобен начин Полша, която вече получава третото по големина количество отпадъци от Обединеното кралство след Турция и Малайзия, също отчита сериозен ръст на доставките на отпадъци от ЕС.
Австрия, Германия и Италия са обвинявани, че не са направили достатъчно, за да предотвратят нелегалния износ за Полша. Германия е източникът на 70% от боклука, насочен към Полша през 2019 г., и според германската лява партия (Die Linke) през 2018 г. страната изнася близо 250 хил. т отпадъци за източната си съседка.
През 2019 г. полицията в Краков, Катовице и Ченстохова арестува 15 души, обвинени, че са част от „мафията за отпадъци“, след като 2 452 т незаконно съхранявани отпадъци бяха открити във и около трите града. Обвиняемите са получили 8 млн. злоти (1,9 млн. евро) за своите услуги, което демонстрира колко доходоносна може да бъде индустрията за отпадъци.
„Основните извършители и бенефициенти са компаниите за управление на отпадъци в Западна Европа, които използват факта, че отпадъците са по-евтини за третиране в Източна Европа и че Шенген не предлага граничен контрол. Инспекциите на околната среда също са по-малко строги в Източна Европа“, казва Пьотр Барчак, старши служител по политиката за отпадъците в Европейското бюро по околната среда (EBB) пред медията.
„Това се прави в сътрудничество с отделните компании, които получават отпадъците. Може да се използват за промишлени цели (част от отпадъците могат да бъдат рециклирани законно), но също така може да се третират незаконно. Незаконното изхвърляне - или изгаряне, или депониране – е икономически по-изгодно и за двете страни, но е и вредно за околната среда“, обяснява Барчак.
„В повечето случаи отпадъците се декларират като рециклируеми, но всъщност те са просто отпадъци и се изхвърлят в депа или се изгарят незаконно“, казва казва Михаела Фринку от Румънския национален институт за изследвания и развитие в химията и нефтохимията (ICECHIM) за Emerging Europe.
„Това е нарастващ проблем, но също и проблем, който можем да разрешим, тъй като сега ЕС преразглежда своите разпоредби за транспортиране на отпадъци и започва да прилага своя нов план за действие за кръгова икономика“, допълва Пиер Кондамин.
Тъй като тези разпоредби продължават да се развиват и променят, един от ключовите аспекти, включени в последните ревизии през юли, е „да се подобри прозрачността и проследимостта на отпадъците както в страните от ОИСР, така и в страните извън ОИСР“, според Interreg Europe, един от инструментите на ЕС за трансгранично политическо сътрудничество.
Според скорошен документ, изпратен до Брюксел от EBB и Zero Waste Europe, мониторингът трябва да бъде само един аспект от новия закон.
„Пътят напред [за ЕС] е да се забрани, стриктно да се ограничи и да се следи транспортирането на отпадъци в рамките на ЕС, за да се гарантира, че се транспортират само качествени материали“, казва Кондамин. „Ситуацията може да се влоши, но има решение: принципът на близост - повече инвестиции в местен капацитет за компостиране и рециклиране, повече зелени обществени поръчки за рециклирани материали, по-добро разделяне на отпадъците и други“, допълва той.
„Превозването на отпадъци на дълги разстояния е погрешно и далеч от целите на кръговата икономика“, казва Барчак от EBB. „Отпадъците трябва да се намалят при източника и да се използват повторно и да се рециклират възможно най-близо, за да се облагодетелства местната икономика и отговорността да се носи от местните производители на отпадъци“, посочва още той.
Това може да не сложи край на практиката за транспортиране на отпадъци през границите, но това не е непременно нещо лошо. „Това може да означава, че трансграничните трансфери остават възможни. В крайна сметка ЕС е за трансгранично сътрудничество и често имаме общности от двете страни на границата, които могат да споделят едни и същи услуги“, заключава той.