Тези, които се грижат за възрастните и болните, трябва да получават справедливо заплащане. Но какво означава това конкретно? А и как би могло да се финансира?
"Справедливо заплащане" - лесно е да се каже, но съвсем не е толкова лесно да се изчисли. Социоложката Уте Кламер от университета в Дуисбург предлага подход, който би помогнал в дебата за справедливото заплащане на болногледачите. Тя казва: "Справедливото заплащане на болногледач, който има съответната квалификация, би трябвало да е близо до заплащането, което получава един инженер".
Кламер и колегите ѝ сравняват всички професии на базата на натоварването на работещите. Търсят отговорите на въпросите: Какво обучение ти е необходимо, за да практикуваш? Какво физическо и психическо натоварване трябва да поемеш? Каква степен на отговорност носиш спрямо други хора или машини?
Основните критерии: образование, натоварване и отговорност
"Когато събереш всичко това и претеглиш неговата тежест, можеш да категоризираш професиите в различни групи", обяснява Кламер. "За първи път го направихме по статистически път. И установихме, че гледането на болни е сравнимо с инженерните професии например."
Натоварването все пак е различно: при инженерните специалности най-много натежава продължителното следване, както и отговорността за машините впоследствие. При болногледачите натежава психическото и физическо натоварване, както и това, че те носят отговорност за други хора.
На базата на класацията, изготвена от Кламер и нейните колеги, в един справедлив свят заплатата на болногледачите би трябвало да бъде повишена до тази на инженерите. В Германия те започват работа с около 51 хиляди евро годишно. Това би означавало около 4000 евро брутно месечно възнаграждение за квалифициран болногледач.
Откъде да дойдат парите?
За много от работещите в бранша такъв хипотетичен свят би донесъл повишение на заплащането с до 50 процента. Най-много биха спечелили тези, които се грижат за възрастни хора, защото те получават значително по-малко от работещите в болниците. А това е само една от разликите в заплащането.
То например е повлияно от работодателя - дали той е частна или религиозна организация. Значение има и в коя от германските провинции се работи. Но ако всички болногледачи започнат да получават по 4000 евро, откъде ще дойдат тези пари?
"Ако няма други промени, ще се стигне до по-високи осигурителни вноски", казва Хайнц Ротганг, професор по икономика на здравеопазването в университета в Бремен. "Всичко останало в системата трябва да бъде реформирано. В здравния сектор вече има федерална данъчна субсидия, която може да бъде увеличена. Но така или иначе ще плащаме ние."
А условията на труд?
Ротганг смята, че на първо място,дългосрочните грижи в специализираните домове трябва в бъдеще да бъдат финансират по-справедливо. Защото в сегашната система по-високите заплати могат да доведат дотам, че много хора да не могат да си позволят настаняването в дом за възрастни.
Причината: и в момента не всички разходи за болногледачите се покриват от здравните каси. А по-високите заплати биха довели до повишаване на вноските на пациентите и техните близки.
При това положение много семейства ще изберат да гледат своите роднини вкъщи, което би довело до сериозно натоварване за тях. А за да могат домовете да останат достъпни, държавата вероятно ще трябва да се намеси и да инвестира повече. В крайна сметка, както и да се финансира по-справедливото заплащане, второто сериозно изискване на много болногледачи няма да бъде автоматично изпълнено: това за по-добри условия на труд.