В Брайтън Бийч, в най-южната част на нюйоркския квартал Бруклин, има три свята. Единият е около оживена търговска улица с бижутерийни магазини, супермаркети, будки и аптеки. Магазините са плътно един до друг, на масите пред магазините се предлагат руски печива. Могат да се купят руски книги по един долар, както и якета в цветовете на руското знаме. Друг език освен руски почти не се чува.
Само малко по-нататък – на брега на Океана – светът е съвсем по-различен – на това място не се чува нищо друго, освен виковете на чайките по плажа. В този сезон крайбрежният булевард е пуст, хората са облечени дебело. В руския ресторант „Татяна“ малцината посетители седят зад прозрачни пластмасови прегради на пищно украсените маси. А третият свят е този, в който Русия води война срещу Украйна – Съветът за сигурност на ООН заседава само на половин час път с кола, а Съединените щати и западните им съюзници се опитват да спрат агресията и властовите претенции на Владимир Путин.
Предпочитат да пазят мълчание
Но точно за този трети свят мнозина в „малката Одеса“, както наричат Брайтън Бийч, предпочитат да не говорят. Една млада руска двойка се спира за малко, само колкото да каже, че не одобрява действията на Путин. Но мъжът допълва, че президентът може и да си има причини.
Партньорката му, която е университетска преподавателка, го дърпа да си продължат пътя и отказва да говори по темата. Дори не иска да си каже името. Войната и хората, които умират в Украйна от руските оръжия, са нещо твърде далечно. Много от другите минувачи също не желаят да говорят - повечето от страх, но има и такива, които решават да се направят, че не знаят езика, за да не изразят някакво непопулярно мнение. В САЩ живеят над три милиона руснаци – това е най-голямата руска диаспора в западния свят. Над половината живеят в щата Ню Йорк, а само в Ню Йорк са 600 000. Повечето от тях, както и емигрантите от Украйна, живеят именно на тези няколко квадратни километра в Бруклин.
Срам и тревоги
Наталия е в Ню Йорк от една година. Пристигнала е от Киев, където не можела да си намери работа, но пък приятелят ѝ имал Зелена карта и сега са семейство в Америка. 41-годишната жена се тревожи за близките си в родината: „Русия е много по-силна от нас“, казва тя. Впечатлението ѝ е, че повечето хора не се интересуват от политиката на Путин. Което не е трудно, когато опасността е далеч. Тя обаче е убедена, че само малцина са на страната на Путин. Независимо от това, че руските телевизии, като Russia Today, заливат САЩ с пропагандата на Кремъл.
Все пак в „малката Одеса“ се усеща, че хората изпитват срам. Рускиня, която разбира само малко английски и почти не може да го говори, се хваща за сърцето, когато става дума за Украйна. Двама души, които преди шест години са пристигнала от Санкт Петербург при децата си в Ню Йорк, но все още изпитват големи затруднения с английския, видимо полагат усилия, за да отговорят. И двамата клатят отрицателно с глава и казват: „Putin? No good!“, а мъжът размахва бастуна си заканително във въздуха. „Проклетият Путин“, казва и грузинката Зелма. Тя не можела да спи от тревога, семейството и приятелите ѝ обичали Украйна.
"Чиста лудост"
Руските мигранти от години пристигат масово в Америка – първата голяма вълна е била по времето на Втората световна война, втората – по времето на Студената война. Преди разпадането на Съветския съюз в края на 1980-те години стотици хиляди руснаци отново тръгват да търсят късмета си в страната на идеологическия враг.
Никъде другаде в САЩ не живеят толкова много руснаци, колкото в „малката Одеса“. Борис е от Москва, пристигнал е в Ню Йорк преди осем години. Английският му е по-добър от този на мнозина други, а и не се колебае да сподели с нас мнението си, но само ако не назоваваме фамилията му. „Чиста лудост е това“, казва той. Чувствал се „много зле“ при мисълта какви ги върши неговият президент и изпитвал срам от това, че е руснак. „Ние не подкрепяме Путин, вярвайте ни“, казва той.