Изминалият месец завинаги промени живота на милиони - в Украйна, в Русия, в европейските страни и в целия свят. Едни загиваха под бомбите и обстрела, а други планираха и провеждаха тези обстрели и бомбардировки. Някои станаха бежанци, губейки дома си, а други приютиха бежанци в жилищата си. Някои загинаха като окупатори и агресори на чужда земя под лъжливи лозунги, а други паднаха, защитавайки родината си. Тази драма се разиграва директно пред очите на целия свят, който не спира да се ужасява и да си задава въпроса как може това да е възможно през 21 век.
Z - знакът на бедствието
Още в първите дни на войната режимът на Путин окончателно захвърли маската на благоприличието и престана дори да се преструва на демократична държава. Сега ръководството на Русия с думи и с дела отрича всичко това, на което се основаваше постсъветска Русия и даже по-късният СССР от времената на Перестройката.
Демонстративното презрение към демокрацията, либерализма, западните ценности, правата и свободите на човека, към международното право и елементарните норми на приличие в междудържавните отношения, установени след Втората световна война – всичко това сега се смята не само за добър тон в публичните изяви на хора като Путин, но и за единствената възможна гледна точка на всеки представител на руските власти.
Милитаризмът, агресивната ксенофобия, империализмът и оправдаването на терора срещу всички инакомислещи не само вътре в страната, но и отвъд нейните предели, станаха окончателно държавна идеология на Русия. Нещо повече, в третото си десетилетие путинизмът се сдоби със свой графичен символ, който завинаги ще остане в паметта ни като знак за бедствието на жертвите от тази война и от режима на Путин – прословутата буква Z, за непочтително отношение към която в Русия вече са започнали да наказват.
Кривото огледало на държавната пропаганда
Слушайки и четейки изявленията на Владимир Путин, на висшето руско ръководство, на депутатите и на пропагандистите, направени в последния месец, човек трудно може да се отърси от усещането, че те се наслаждават на възмущението, което наглите им ултиматуми и цинични лъжи предизвикват на Запад, в Украйна и сред тези, които в Русия биват наричани „национални предатели“. Това, че ръководството на една ядрена държава през 21 век си позволява подобни изявления, такива заплахи и такъв тон в общуването със заобикалящия свят, шокира не по-малко от ужасите на войната.
Виждайки как руската армия изтрива от лицето на земята мирни украински градове, не можеш да не се замислиш за това, че силовиците на Путин могат да бъдат също толкова безжалостни и жестоки, ако някой град в Русия бъде обхванат от протести.
Първият месец от войната показа, че годините на нагнетяване на конспиративни теории, ксенофобия и милитаризъм са оставили трайни следи в съзнанието на голяма част от руските граждани. Свикнали да виждат света в кривото огледало на държавната пропаганда, руснаците лесно се съгласиха да възприемат войната като мир, агресията против съседната страна – за нейно освобождение от „нацистите“, а сърцераздирателните кадри с разрушените от войната градове и нейните жертви – за фейкове, създадени за дискредитиране на руската армия и на нейния главнокомандващ.
И няма вероятност населението да стигне до масово прозрение за противоречието между реалните факти и показваното по телевизора, защото независимите медии бяха разгромени, а всяко мнение за войната и ситуацията в страната, което се различава от официалните, бе криминализирано.
Трябва да се случи нещо, което да не може да бъде укрито или наречено фейк, за да се усъмни аудиторията в Путиновата пропаганда и в адекватността на представите си за света. Даже възможният в недалечно бъдеще икономически колапс не би могъл да доведе до политически последици, докато населението на Русия продължава да има доверие на Путин и да вярва във възможността за военна победа над Украйна. А и над Запада, който бил всъщност в дъното на целия конфликт.
Единството на Запада в борбата със злото
Но започнатата от Путин война доведе и до резултати, които позволяват да се надяваме, че злото все пак ще бъде наказано. Основният резултат е, че по-голямата част от света единодушно осъжда руската агресия срещу Украйна. Този път противоречията в рамките на Европейския съюз и западния свят бяха отстранени бързо. Мащабните санкции против режима на Путин, за които доскоро критиците на Кремъл не смееха дори да мечтаят, бяха не само съгласувани оперативно, но бяха и незабавно приложени от водещите страни в света.
След края на първия месец може да се каже, че Русия изобщо няма съюзници в тази война, докато на Украйна помагат десетки държави. Историята учи, че досега на никого не се е удало да спечели, противопоставяйки се на целия свят или на голямата част от него. Въпросът е само за времето, което ще е нужно за неизбежния крах на Путиновия режим, и за цената, която ще платят светът и Русия, за да се избавят от него.
Този първи месец доведе и дотам, че очевидността и безспорността на вършеното зло най-накрая прекратиха дискусията за това какъв режим е установил Путин в Русия и какво трябва да е отношението към него. Путинова Русия е агресивна държава, базирана на насилието и управлявана от авторитарна военно-полицейска диктатура. И всеки, който не е готов безусловно да осъди войната и диктатурата, а се опитва да ги оправдае, се оказва съучастник в извършването на военни престъпления.
Автор: Фьодор Крашенинников