Отидете към основна версия

5 700 54

Кремъл: реквизитът на тираните

  • владимир путин-
  • русия-
  • украйна-
  • война-
  • кремъл-
  • москва-
  • тирани-
  • иван грозни-
  • михаил горбачов

Идеята зад мащабите и архитектурата на Кремъл е една: да потиска и сградите да са по-големи и по-внушителни, отколкото тези в Европа

Снимка: Shutterstock

Назъбените му стени се издигат над река Москва. Златните кубета на катедралата сияят. Червеният площад се простира наоколо. Ансамбълът от сгради впечатлява не само със своята монументалност - Кремъл открай време е център на руската история и седалище на руските властелини. Нещо повече: "Кремъл е олицетворението на Русия и на нейната власт", казва британската историчка Катрин Меридейл.

Когато руският президент Путин още преди началото на войната в Украйна приемаше своите високопоставени гости, светът определено се удиви: френският президент Макрон и германският канцлер Шолц се оказаха срещу своя домакин в противоположния край на безкрайно дълга бяла маса. Шефът на Кремъл наложи дистанция на гостите си. Дали това бе демонстрация на сила? Или мярка за защита от коронавируса? Така или иначе идеално подхожда на мястото. "Кремъл е една пищна сцена, един грандиозен театър", смята Меридейл.

Целта на архитектурата е да потиска

Британската историчка изследва Русия от години и е автор на книгата "500 години господство и власт в Кремъл, от Иван Грозни до Владимир Путин". Тя е преподавала руска история в британски университети. Още като млада изследователка през 80-те години е правила проучвания в Кремъл, искала е да навлезе в миналото, но по време на гласност и перестройката почувствала как преживява историята в настоящето.

Мащабите на Кремъл го правят величествено място. Целта на царския дворец от самото начало е била съвсем проста: всичко е трябвало да бъде по-голямо и по-внушително, отколкото в Европа, архитектурата е трябвало да потиска. Сегашният руски владетел - Владимир Путин - също е наясно с това влияние на Кремъл. Той кани заслужилите граждани, които обичайно живеят в малки жилища, именно в помпозните зали, за да им връчва ордени. "Контрастът не би могъл да бъде по-голям - когато видят бляскавите салони на Кремъл и искрящите полилеи", посочва Меридейл.

Кремъл - реквизитът на тираните

Някогашната дървена крепост е изградена в почти непроходима гора преди около 900 години по разпореждане на княза на Киевска Рус Юрий Долгорукий, който е смятан за основател на Москва. Оттогава тя е превърната в център на Русия. И макар Петър Велики да премества средището на властта в Санкт Петербург, Кремъл никога не губи привлекателността си за управляващите - включително заради коронациите и националните празненства.

Френският писател, пътешествени и дипломат маркиз Астолф дьо Кюстин от своя страна определя комплекса от сгради като "сатанински монумент" и "реквизит за тирани". В книгата си "Русия през 1839" той обрисува негативен образ на страната и прави опит за типология на руския манталитет: "Деспотизмът потиска свободното разгръщане на хората", пише дьо Кюстин, "всички са слуги, които към чужденците винаги са предпазливи и тайнствени".

Православната църква - неизменна част от властта

Митрополитът на Киевска Рус, държавата предшественичка на днешните Русия, Украйна и Беларус, се установява в Кремъл през 14-и век. Тогава е издигната катедралата "Успение Богородично". От този момент нататък православната църква е неизменна част от Кремъл и го превръща в свещено място. "Путин използва тази връзка за своите цели, както никой друг държавник от времето на царете насам", смята Меридейл. "Той публично се моли, пали свещи, поддържа контакт с патриарха."

Путин на стола на Ленин, Иван Грозни и Петър I

Дълго време Кремъл е резиденция на руските царе. Но през 1918 година царят е свален, а авторитетът на църквата разрушен. Болшевиките го превземат и в Кремъл се настаняват комунистическите лидери. Ленин тук се изолира от холерата и тифа, а също и от испанския грип. Той има собствена камера за дезинфекция. "Путин е научил много от Ленин в това отношение", казва Меридейл. Руският президент също се страхува да не се разболее.

Путин гледа на себе си като на наследник на големите руски владетели, най-вече Иван Грозни и Петър Велики, наложили господството си с насилие. По отношение на Горбачов обаче не изпитва никакво уважение и го обвинява за края на Съветския съюз.

Отвън Кремъл продължава да изглежда много внушителен. Но вътре цари опасността изцяло да се изгубиш, казва Меридейл пред "Зюддойче цайтунг". "След като всички критици са отстранени, ставаш затворник на собственото си аз", обяснява тя. "Антуражът само повтаря това, което Путин иска да чуе". И предупреждава: "Той е най-добре охраняваният човек в Русия. Няма да се отървем от него толкова бързо."

Автор Щефан Деге

Поставете оценка:
Оценка 2.3 от 34 гласа.

Свързани новини

Новини по държави: