Темата за евентуална ревизия на румънската конституция беше спомената няколко пъти през изминалата седмица. Във вторник Марчел Чолаку, лидерът на най-голямата парламентарна формация - Социалдемократическата партия (СДП), заяви, че трябва да се започне дискусия за реформа на конституцията. "Мисля, че се намираме в това, което специалистите по право наричат "конституционен момент". Пропуснахме този момент след интеграцията в ЕС и НАТО. С мнозинство от над 65 процента в парламента имаме малко оправдания, ако отново го пропуснем", изтъкна Чолаку.
Неговата партия е част от управляващата коалиция, в която участват също Национално-либералната партия (НЛП) и Демократичният съюз на унгарците в Румъния (ДСУР).
Лидерът на социалдемократите изтъкна, че обществото очаква модерна конституция, която "да отразява действителността и да предлага иновативни решения на предизвикателствата на бъдещето". Той не даде повече подробности за начина, по който трябва да бъде променен основният закон, а на журналистически въпрос дали трябва да се променят правомощията на президента на Румъния, отговори, че не смята, че там трябва да се правят корекции.
В четвъртък и президентът Клаус Йоханис засегна темата, която определи като "много важна и много чувствителна". Той каза, че има въпроси, които трябва да бъдат изяснени във основния закон, включително "сценарият на предсрочните избори". Йоханис напомни, че по време на последната политическа криза в страната се говореше за предсрочни избори - "понятие, което дори не съществува в конституцията". "Значи трябва да изясним как, кой и кога разпуска парламента, какво означават предсрочни избори", отбеляза държавният глава.
Той добави, че има няколко технически въпроса в конституцията, които на практика не работят, и даде пример с това, че един временен министър може да остане на поста си до 45 дни. "А ако кризата трае 145 дни, какво правим тогава? Това е абсурдно", изтъкна президентът. Йоханис подчерта също, че съществува дискусия и за ролята на президента. "Дискусията съществува откакто се отървахме от комунизма и тя е следната: искаме ли президент, избиран от народа, с много правомощия, или искаме президент, избиран от парламента, който да има по-скоро протоколна роля. Има аргументи "за" и "против" и за двете", посочи държавният глава.
ПРОБЛЕМЪТ С ПРЕДСРОЧНИТЕ ИЗБОРИ
През октомври миналата година правителството на НЛП, ръководено от Флорин Къцу, беше свалено с вот на недоверие, иницииран от СДП. Това стана след като либералите бяха изоставени от тогавашния си коалиционен партньор Съюз за спасение на Румъния (ССР). В разразилата се политическа криза, по време на която ССР направи неуспешен опит да сформира самостоятелно правителство на малцинството, се заговори и за възможността за свикване на предсрочни избори. За това настояваха социалдемократите, които въпреки победата на изборите пред декември 2020 г. бяха останали в опозиция.
Предсрочни избори обаче не е имало в съвременната история на Румъния от падането на комунистическия режим до днес и това се дължи на специфичната ѝ конституция. "След консултация с председателите на двете камари и лидерите на парламентарните групи президентът на Румъния може да разпусне парламента, ако не е дал вот на доверие за съставяне на правителство в срок от 60 дни от първото искане и само след отхвърлянето на поне две искания за встъпване в длъжност", предвижда основният закон.
В Румъния имаше два сериозни опита за свикване на предсрочни избори - през януари 2005 г. от тогавашния президент Траян Бъсеску и през пролетта на 2020 г. от настоящия президент Клаус Йоханис, но нито един от тях не завърши с успех, напомня изданието Нюзуик-Румъния. В първия случай планът беше осуетен от отказа на тогавашния премиер Калин Попеску-Таричану да подаде оставка и по този начин да влезе в политическата игра на Бъсеску, а във втория ситуацията се усложни от избухването на пандемията от КОВИД-19 и наложи промяна в плановете, посочва изданието.
РОЛЯТА НА ПРЕЗИДЕНТА
Съгласно настоящата си конституция Румъния се определя като полупрезидентска република, в която както министър-предтседателят, така и президентът са активни участници в управлението на страната. Особено важна е ролята на държавния глава при номинирането на премиер, в което конституцията му дава значителна свобода на избор, а това според някой мнения е нож с две остриета.
На тържествено заседание на 6 декември 2021 г. по повод 30-годишнината на конституцията лидерът на социалдемократите Марчел Чолаку заяви: "Ролята на президента е била замислена като създател на консенсус. За съжаление, в много случаи той се оказваше създател на напрежение в обществото. Не малко пъти сме виждали как президентът превишава ролята си на посредник и се намесва брутално в работата на другите конституционни власти".
Коалицията на СДП, НЛП и ДСУР иска преминаване към парламентарна република, писаха още през ноември миналата година румънските медии, когато се очертаваше сформирането на мощната трипартийна коалиция, контролираща 300 места в 466-местния парламент. Тези намерения бяха потвърдени от лидера на най-малката партия в коалицията Келемен Хунор в интервю за телевизия Диджи 24.
"Ние сме нито президентска система, нито парламентарна република. В ЕС има 17 държави от 27 с парламентарен режим. Мнозинството от страните членки на ЕС функционират като парламентарни републики", заяви председателят на ДСУР. Той добави, че не е необходимо да бъдат отнемани правомощията на президента, но по думите му парламентът трябва да има по-голяма власт. "Мисля, че парламентът трябва да има по-голяма власт (...), а президентът да бъде ефективен медиатор. Идеята е да бъде избиран от парламента", добави още той.
Планът за преминаване към парламентарна република се подкрепя и от настоящия президент Клаус Йоханис, чийто втори и последен мандат като държавен глава изтича в края на 2024 г., твърдят местни анализатори.
НЕДОСТАТЪЦИ НА НАСТОЯЩАТА КОНСТИТУЦИЯ
В статия на "Свободна Европа"-Румъния, публикувана през декември 2021 г. по повод 30-годишнината от приемането на румънската конституция през 1991 г., се изтъкват редица недостатъци на основния закон на страната. На първо място изданието цитира конституционна разпоредба, според която президентът на Румъния определя кандидата за премиерския пост след консултации с парламентарните партии. Този член обаче не уточнява, че номинацията се прави от партията, която е получила най-много гласове. Това дава възможност на държавния глава да откаже да връчи мандат за съставяне на правителство на партията, която е победила на изборите. А пък съответната партия обикновено започва да заплашва държавния глава с импийчмънт.
Друг проблемен момент според изданието е това, че само Камарата на депутатите, Сенатът и президентът на страната имат право да разрешат наказателно преследване на членове на правителство за деяния, извършени при изпълнение на длъжността им. Този член блокира множество корупционни разследвания, след като парламентаристите отхвърлиха искания на антикорупционната агенция за наказателно преследване на правителствени членове, напомня "Свободна Европа".
Ревизия на конституцията може да бъде инициирана от президента на Румъния по предложение на правителството от поне една четвърт от броя на депутатите или сенаторите, както и поне 500 000 от гражданите с право на глас. Гражданите, които инициират ревизия на конституцията, трябва да произхождат от поне половината от окръзите на страната, а от всеки окръг (...) трябва да са регистрирани поне 20 000 подписа в подкрепа на инициативата, предвижда друг член на конституцията. Според изданието това прави почти невъзможно ревизиране на основния закон по инициатива на гражданите.
КАКВО ИСКА КОАЛИЦИЯТА?
Разполагайки със солидно мнозинство в парламента, управляващата коалиция на СДП, НЛП и ДСУР може да си позволи да предприеме стъпки към ревизия на конституцията. Дали обаче целите са само да се коригират споменатите от президента Йоханис "технически въпроси" или да се направи една по-дълбока реформа?
"Скритите цели на тази изключително токсична коалиция" са преминаване към парламентарна република, при която президентът вече няма да се избира пряко от гражданите, твърди анализаторката Ралука Бобок в коментар за в. "Адевърул". Според авторката настоящият лидер на НЛП, премиерът Николае Чука, когото много либерали вече виждат като възможен кандидат за президент, едва ли ще успее да мобилизира електората на следващите президентския избори и затова те си подготвят "пряк път", тоест назначаването му чрез парламентарна процедура. Президентът Клаус Йоханис, който е и бивш лидер на НЛП и поддържа близки отношения с тази партия, стои в основата на този план, подкрепян и от лидера на социалдемократите Марчел Чолаку, смята Ралука Бобок.
Създадена преди 30 години, настоящата конституция на Румъния е смятана за крайно необходима за излизането на страната от комунизма, но от днешна гледна точка изисква промени, за да се адаптира към настоящата действителност, твърдят специалисти по право, цитирани от "Свободна Европа". При всички случаи обаче темата за реформирането на основния закон на страната е деликатна и вероятно ще предизвика разнопосочни реакции.
"Дискусията, отсега ви казвам, е много сложна и ще доведе до силен водовъртеж в общественото пространство, ако не се третира с максимална отговорност", предупреди и президентът Йоханис.