Световните лидери се опитват да овладеят продоволствената криза, предизвикана от инвазията на Русия в Украйна, но експертите казват, че отговорът им е сериозно погрешен, тъй като повтаря провалите на счупен модел, подготвяйки почвата за подобни кризи в бъдеще, анализира европейската редакция на американския вестник "Политико"
Те вярват, че докато политиците гледат просто да излязат от кризата, те разчитат прекалено на няколко държави и шепа компании, за да изхранят света, оставяйки ги неподготвени за бъдещи сътресения. Повече от десетилетие след като светът излезе от световната продоволствена криза през 2008 г. - предизвикана по подобен начин от комбинация от нарастващи цени на петрола, суша и търговски ограничения, наложени от паникьосани правителства, включително Украйна - експерти по храните призовават политиците да преосмислят какво ядем и как го отглеждаме.
Всъщност те казват, че отговорът на Запада на настоящата криза - който включва разрешаване на земеделските производители да отглеждат култури върху защитена земя - вече е без значение, особено след като силната зависимост на фермерите от торове и ресурсоемки култури допринасят за изменението на климата.
"Толкова голяма част от този отговор на ЕС и САЩ е за подкрепа на система, която е счупена", каза София Мърфи, изпълнителен директор на IATP, базиран в САЩ мозъчен тръст.
Отговорът от международни организации като Г-7 и ОИСР също включва заделяне на милиони за продоволствена помощ и изготвяне на стратегии за връщане на блокираните зърнени култури на Украйна обратно в глобалните търговски вериги, както това западните страни сами да отглеждат повече зърно.
В своя план за продоволствена сигурност, лансиран в края на март, ЕС заяви, че увеличаването на производството за покриване на недостига на украинските култури - по-специално пшеницата - е "фундаментално." Неспазването на това, предупреждава Брюксел, рискува да предизвика голяма криза с глада в страните в Северна Африка и в Близкия изток, които до голяма степен зависят от вноса на храни и където много страни вече изпитваха затруднения още преди неотдавнашното покачване на цените на храните.
Но членовете от местните общности и глобалното гражданско общество в Комитета на ООН за световна продоволствена сигурност (CFS), експертно тяло, фокусирано върху местното производство на храни и политиките за продоволствена сигурност, казаха, че настоящата криза не е признак на недостиг на производство, а по-скоро на системни фактори, включително силно разчитане на торове и изкопаеми горива; наслагването на енергийната и COVID кризи; по-чести климатични бедствия; и властта за разпределяне на храна, концентрирана в ръцете само на няколко компании.
Кризата, каза Мърфи, "в крайна сметка е свързана с това, че не можем да си позволим храната, която съществува - всъщност не е налице абсолютен недостиг (на храна)".
Мърфи каза, че правителствата не са си научили урока от кризата от 2008 г.: че проблемът не е, че няма достатъчно храна.
Въпреки че се придържаме към политиката да произвеждаме повече, броят на гладните хора в света продължава да расте . "Необяснимо е, че наистина има огромен брой хора, които все още гладуват по света", каза Хана Сааринен, експерт по хранителната политика в Oxfam. "Това показва доста дълбоки проблеми в хранителната система и колко хора са зависими от тази крехка система.
Ненаучени уроци
Докато кризата набира скорост, Мърфи каза, че страните трябва да избягват възстановяването на система на прекомерно разчитане на "твърде малко страни, твърде малко компании (и) твърде малко зърнени култури".
Половината от световното селскостопанско производство се доминира само от четири основни култури: захарна тръстика, пшеница, царевица и ориз. Всички те се изнасят само от шепа страни и се търгуват само от четири мултинационални компании. Известни като ABCD на храната поради своите инициали, тези четири компании - Archer Daniels Midland (ADM), Bunge, Cargill и Louis Dreyfus - притежават непропорционална сила в глобалното разпространение на храни и са спечелили "огромни" печалби от скока на цените на зърнени пазари, според S&P Commodity Insights.
Докато най-уязвимите страни и хуманитарни организации като Световната продоволствена програма наистина се нуждаят от спешни доставки в краткосрочен план, Мърфи каза, че политиците трябва да се съсредоточат върху справянето с огромната роля, която няколко големи износители играят за продоволствената сигурност на страните с ниски доходи.
Системата за доставки е изградена по такъв начин, че над две дузини страни зависят от комбинация само от Русия и Украйна за поне една трета от пшеницата си. В някои страни като Ливан и Египет тази цифра е 80 процента, докато Еритрея миналата година е доставяла цялата си пшеница от Русия и Украйна.
Така че, когато настъпи криза, тази конфигурация оставя по-бедните страни в затруднение, тъй като големите търговци се стремят да продадат каквито и да са хранителни запаси на този, който предложи най-висока цена - което често не се случва в страни с ограничени средства като Ливан и Сомалия.
"Това, което е най-опустошителното в кризата, че ви показва колко малко избор имат Ливан и Египет - всичките им яйца бяха в една кошница", каза Мърфи. Тя каза също така, че засегнатите страни не трябва да гледат на това като на "незначително и краткотрайно смущение", а като шанс да разгледат всичките си възможности. "Екосистемите на Египет позволяват голямо разнообразие от култури. Става дума и за това да има повече доставчици на пазара."
Тя добави: "Ливан не трябва да внася 80 процента от тяхната (на Русия и Украйна) пшеница. Има друга храна за ядене, която е по-питателна. Ако Украйна не може да засади своята пшеница, бихме искали да видим друга храна да се отглежда, не е задължително тя да е пшеница и не трябва да е на границата на ЕС.
Това изисква сериозно преосмисляне на начина, по който се храни светът.
Дори в моменти, когато няма суша или високи цени на храните, много страни в Африка са наводнени от евтин внос, често от ЕС и САЩ, което изкарва местните фермери от бизнеса и отслабва способността на страните да реагират на шокове.. Магдалена Акерман, експерт по продоволствена сигурност към CFS, каза, че подобни ориентирани към търговията политики "смазаха устойчивостта на регионите или способността на страните да разчитат на местно производство".
Мърфи каза също, че за да останат на повърхността, фермерите в Северна Африка все повече преминават към водно интензивно и скъпо отглеждане на плодове и зеленчуци, предназначени за Европа, "и част от това е за сметка и на основните култури "
Акерман каза, че страните трябва да диверсифицират това, което произвеждат, за да могат да разчитат повече на собствените си ферми и хранителни мрежи. В противен случай те рискуват да попаднат отново в същия капан във време, когато смущенията, свързани с биоразнообразието и климата, се ускоряват.
"Това е моментът да помогнем на хората и да изградим тази устойчивост, за която говорим, като разгледаме какво друго бихме могли да ядем и откъде другаде може да идва", каза Мърфи.