Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган каза, че правителството му ще продължи да намалява лихвите, въпреки повишаващата се инфлация. Централната банка остави лихвата на 14% от декември. Годишната инфлация в Турция се ускори до 73% за май. Какво става с валутата? Нейният спад се ускори след коментарите на Ердоган и сега турската лира е най-зле представящата се сред развиващите се валути, предаде Bloomberg TV Bulgaria.
Бизнесменът Тахир Гулчимен разказа пред Bloomberg, че излязлата от контрол инфлация заплашва бизнеса му, тъй като вече става трудно да държи ресторанта си отворен и рентабилен. „Не мога да складирам големи количества месо“, оплаква се 59-годишния човек. Цените се вдигат почти ежедневно при месото, зеленчуците и почти всички останали продукти, от които се нуждае ресторанта. „Не мога да вдигам цените на дюнерите всеки ден, не е поносимо“.
Гулчимен се опасява, че бизнесът му няма да оцелее до края на годината, ако икономиката не се стабилизира. Но той възлага надежди на президента Реджеп Ердоган да се справи с инфлацията. „Не съм доволен от Ердоган, но пак ще гласувам за него“, казва Гулчимен, който е гласувал за Ердоган и за основаните от него партии през последните три избори. „Не виждам кой друг може да ни извади от тази каша“.
При изборите, насрочени за следващия юни, Ердоган няма ясен съперник. Коалиция от шест опозиционни партии се съгласи да върне Турция към парламентарна система на управление след по-големите правомощия на президентството, въведени през 2018 г.. Но те не са се договорили за кандидат, който да предизвика Ердоган. Това оставя инфлацията като най-неотложната заплаха за почти 20-годишната власт на Ердоган и тя е огромна. Проучване през май на социологическата компания MetroPoll показва, че обществената подкрепа за Партията на справедливостта и развитието на Ердоган, или ПСР, е паднала до 26,5%, близо до най-ниското ниво от създаването на партията. Подкрепата за Ердоган е 44,4%.
Докато голяма част от света се сблъсква със скокове в цените, свързани с пандемията и веригата на доставки, проблемът с инфлацията в Турция е най-вече резултат от влиянието на Ердоган върху политиката на централната банка и пренебрежението му към по-високите лихвени проценти. Обикновено, когато инфлацията започне да се превръща в проблем в икономиката, централната банка на нацията повишава разходите по заемите, забавяйки икономиката и намалявайки търсенето, за да се опита да овладее покачването на цените. Турция прави обратното. Откакто централната банка намали базовия си лихвен процент до 14%, инфлацията в Турция почти се удвои до около 70% през април, което е най-високото ниво от финансова криза, довела Ердоган на власт преди две десетилетия.