Бившият шеф на британското разузнаване Джон Савърс предупреди, че едно примирие сега между Русия и Украйна би означавало консолидиране на руската окупация в южните и източните региони на Украйна, пише в материал на Financial Times.
Западът има две цели във войната, която Москва отприщи срещу Украйна - първо, да запази украинския суверенитет и второ, да попречи на Русия да организира подобни атаки срещу европейски държави в бъдеще, се казва в статията. Но заради ужасяващите кръвопролитни битки в Донбас изкушението да се подкрепи всяка една стъпка, която би ускорила края на този кошмар, е голямо. Не е изненадващо, че имаше призиви за ранно примирие.
В същото време френският президент Еманюел Макрон поиска да не се „унижава“ Русия заради инвазията. Бившият шеф на МИ6 Джон Савърс припомня, че Украйна реагира остро на това изявление на френския лидер.
Проблемът е, че ако се сключи примирие сега, това би закрепило руските военни придобивки на място. Няма причина да вярваме, че Владимир Путин ще се съгласи да отстъпи. Окупаторите активно "русифицират" окупираните райони, въвеждат руския език в училищата, установяват контрол върху медиите и назначават свои марионетки за номинални ръководители на местните администрации.
Путин е играл подобни игри и преди, припомня Савърс. През 2008 г. с дипломатическите усилия на френския президент Никола Саркози се сключи примирие във войната в Грузия, но с цената на загубата на два региона на страната в полза на Руската федерация. Грузия така и не си възвърна пълния суверенитет над тях. Същото се случи и в Украйна през 2014 г., казва Савърс.
След падането на проруското правителство в Киев на фона на масовите протести руската армия окупира Крим и части от Донбас. Наследникът на Саркози, президентът Франсоа Оланд, заедно с германския канцлер Ангела Меркел, договориха споразумение с Путин, което създаде лоялен към Русия политически процес в Донбас и остави руския контрол в Крим непокътнат. Тези споразумения бяха наложени насила на тогавашния украинския президент и позволиха на Русия да консолидира военните си постижения. Обяснимо е защо днес украинските власти са готови да продължат да се сражават и не желаят примирие в разгара на руската военна офанзива. Не е ясно какво всъщност имаше предвид Макрон, когато каза, че не трябва да се „унижава“ Путин.
Бившият държавен секретар Хенри Кисинджър наскоро също каза, че мирният процес трябва да започне през следващите месеци. Но украинската страна се опасява, че подобни изявления са прелюдия към поредния кръг от дипломатически усилия, които ще бъдат насочени към осигуряване на преждевременно прекратяване на огъня. И това би позволило на Путин да „спаси достойнството си“ с цената на Украйна.
А какво да се каже за самия Путин? Още през първата седмица на войната беше ясно, че той е направил огромна грешка. Шефовете на службите му по сигурността с всички сили се мъчеха да покажат подкрепата си за инвазията. И много от тях споделят желанието на Путин да завладее Украйна. Но те също ще видят, че той накърнява дългосрочните интереси на Русия. Икономиката на Русия ще бъде под санкции дотогава, докато Путин е на власт. Европа постепенно ще сложи край на зависимостта си от руските енергоносители и никога повече няма да се върне към тях. И богатството, натрупано от хората от обкръжението на Путин, също никога няма да се върне в ръцете им. Позициите на руския автократ ще отслабнат - неуспешните войни обикновено не удължават властта на владетеля.
Бившият директор на МИ6 допуска, че Путин може да бъде елиминиран в един момент, въпреки че е малко вероятно това да се случи скоро. Провалите в Украйна доведоха до конфликт между двата стълба на неговия режим: ФСБ и армията. Някои лидери може да станат жертви на чистки, както вече се е случвало в руската история. Недоволството и критиките на лично ниво ще се разрастват. Франция предостави ценна военна подкрепа на Украйна и подкрепи санкциите на ЕС срещу Русия. Но е изненадващо, че Макрон за повече от 100 дни война не си направи труда да посети Киев, а продължава да се обажда постоянно на Путин, казва Савърс. Френските компании с най-голямо нежелание напускат Русия. Затова не е учудващо, че украинската страна е загрижена за намеренията на Макрон. Ако поредният кръг от европейската дипломация осигури отново на Путин възможността да затвърди военните си постижения в Украйна, то той ще си възвърне и политическата сила в страната си и ще се почувства уверен да организира нови военни кампании. Украинците продължават да се сражават и се нуждаят от дългосрочна подкрепа под формата на модерно оръжие и по-строги санкции срещу Русия, отбелязва бившият шеф на британското разузнаване. Това означава, че предстоят още няколко месеца на жестоки битки. Затова никой от лидерите на Запада не бива да помага на Путин, подчертава в статията Джон Савърс.