Пекин мълчи за войната на Русия срещу Украйна и използва стратегическото си партньорство с Москва за евтини енергийни доставки. В същото време комунистическата страна внимава да не се отдалечава прекалено много от ЕС.
Комунистическото ръководство в Китай се опитва да запази труден баланс. Президентът Си Дзинпин все още не е осъдил агресивната война на Путин. Той не е говорил и с украинския си колега Володимир Зеленски. Ръководството на китайската комунистическа партия продължава да поддържа с Русия "приятелски политически отношения, особено що се отнася до енергийните доставки". Така обобщава поведението на Китай Лаури Миливирта, старши анализатор в Центъра за изследвания на енергията и чистия въздух.
Заедно с това Пекин се опитва да избегне "позицията на страна, която Западът разглежда като помагаща на Русия и заобикаляща санкциите", допълва той. И засега сметките на Пекин изглежда излизат: нито ЕС, нито САЩ са променили драстично тона си спрямо комунистическата държава.
Ръководството в Пекин и китайски държавни компании "тихо увеличиха вноса на енергия от Русия месец след началото на инвазията", казва Дан Уанг, главен икономист в Hang Seng Bank. Данни от митниците показват, че през април Китай е внесъл със 75% повече нефт, газ и въглища от Русия, отколкото през предишната година. А при втечнения природен газ (LNG) увеличението е с 80 процента.
Енергийната сигурност е приоритет
Вносът на коксови въглища, които се използват в промишленото производство, се е удвоил. Китай се възползва от по-ниските цени, които Русия предлага. Един метричен тон, идващ от САЩ, струва 475 щатски долара – срещу 403 долара, колкото иска Москва за същото количество. Китай, също така, може да разчита да "купува суров петрол на преференциални цени за момента", казва още Миливирта. "Руската цена е с около 30% по-ниска от тази на останалите световни доставчици на петрол", посочва той. Говори се и че страната ще внася повече руски суров петрол, за да запълни стратегическите си резерви, посочва експертът.
В Китай енергийната сигурност е основен приоритет, като тя "все още има предимство пред опазването на климата", отбелязва икономистът Дан Уанг и добавя, че това ще доведе до укрепване на търговските отношения с Русия в областта на енергетиката. Доставките обаче не могат да бъдат увеличени в краткосрочен план. Причината за това е, че капацитетът на газопровода "Силата на Сибир", по който руският природен газ пътува за Китай, се смята за изчерпан. "В момента се водят преговори за нови газопроводи между Русия и Китай. Мисля, че руският газов износ за Китай ще нарасне значително през следващите години", казва Дан Уанг.
Лавиране между Запада и Русия
И докато енергийните връзки наистина ще се задълбочават, това по-скоро не може да се твърди за цялостното икономическо сътрудничество между двете страни, твърдят експерти. "В момента не виждам никакъв интерес към по-сериозно сътрудничество, инвестиции или търговия с Русия", смята Дан Уанг. Подобни теми са забранени за обсъждане в медиите и социалните мрежи в Китай, допълва той. "Не наблюдавам и никаква пропаганда за ролята на Китай като поддръжник на Русия".
Анализаторът Миливирта също коментира, че комунистическото ръководство би действало по-скоро предпазливо. "Колкото по-слаба изглежда Русия, толкова по-малко привлекателно за ръководството на Китай изглежда едно задълбочаване на отношенията с Москва", казва той. Много по-важни търговски партньори за Китай са САЩ и Европейският съюз.
Затова властите в Китай вероятно искат да продължат да се възползват от руската евтина енергия. Но въпреки това те ще избягват да предизвикват Вашингтон и Брюксел.