"Не се шегувам", заяви турският президент Ердоган и предупреди Гърция да избягва "въжделения, изявления и действия, за които ще съжалява". Защо Ердоган заплашва Гърция и говори за "катастрофални последици"?
В предаване на частния телевизионен канал "Haber Turk", който е близък до турското правителство, става дума за турско-гръцката граница. На екрана се вижда карта на двете държави. Един от гостите в студиото, журналистът Гюркан Зенгин, е застанал отпред с показалка в ръка.
Зенгин посочва с показалката западния край на турското крайбрежие, след което начертава вертикална линия на юг - така трябва да изглежда според него границата между Гърция и Турция. А това означава, че няколко гръцки острова, сред които Родос и Кос, изведнъж ще станат турска територия.
"Катастрофални последици"
През последните дни това телевизионно интервю се разпространява като горски пожар в социалните мрежи в Гърция. Защото това, което журналистът Зенгин представи по много популистки начин по телевизията, отговаря на посланието, което напоследък все по-често се чува от високопоставени турски политици. Териториалният спор е съсредоточен основно върху островната група Додеканези, която включва острови като Родос, Лесбос, Самос и Кос.
Макар че турско-гръцката граница е уредена от близо 100 години, въпросът за правата в Източно Егейско море е доста сложен от гледна точка на международното право. В договорите от Лозана (1923 г.) и Париж (1947 г.) е посочено кои острови на коя държава принадлежат. Но съща така е записано, че някои острови не могат да бъдат милитаризирани. Междувременно обаче е сключен Договорът от Монтрьо (1936 г.), който на свой ред отчасти заменя Договора от Лозана. Наред с другото, именно с този договор Турция аргументира оспорваните си териториални претенции.
Тези дни турският президент Ердоган посети голяма военна маневра в крайбрежния град Измир, в която участваха и съюзници от НАТО. В речта си той за пореден път обвини Гърция, че въоръжава острови в Егейско море в нарушение на международното право и предупреди Атина да прекрати милитаризацията. Атина би трябвало да избягва "въжделения, изявления и действия, за които ще съжалява", защото биха могли да имат "катастрофални последици", заяви Ердоган и добави: "Не се шегувам".
В Гърция това се възприема като открита заплаха с война. Засега обаче правителството реагира спокойно. "Няма да допринасяме за ескалацията на отношенията със съседна Турция, като участваме в обидни изявления и необосновани обвинения", заяви гръцкият външен министър Никос Дендиас. Гръцкото външно министерство публикува и 16 карти, които показват турските териториални претенции от 1923 година до днес. Целта: да се документират "мащабите на турския ревизионизъм".
От Атина смятат, че заплашителните жестове от Турция само потвърждават решението им да не демилитаризират островите в Източно Егейско море. Гърция просто упражнява правото си на самозащита, тъй като на турския западен бряг има множество десантни кораби, гласи позицията на Атина. Освен това понастоящем турски изтребители почти ежедневно нарушават гръцкото въздушно пространство и прелитат дори над големи населени острови като Родос, Самос и Кос.
Докъде ще стигне Ердоган?
Словесната ескалация притеснява мнозина в Гърция. В страната се надяват, че военната реторика на турския президент е просто част от стратегията му в предизборната кампания: догодина в Турция ще се проведат президентски избори, а Ердоган официално обяви намерението си да се кандидатира отново. И тъй като икономическото положение в страната е лошо, защо за отвличане на вниманието да не бъде разпален наново един конфликт, който тлее от десетилетия?
Никой не иска да се ангажира с прогноза за това докъде ще стигне Ердоган. Но гърците все още помнят късното лято на 2020 година, когато турски и гръцки военни кораби се изправиха едни срещу други в Източно Средиземно море.